img

Българката, която нарича себе си Нелин Пелин и пътят й до гиганта Adidas

/
/
/
138 Views

Ако до момента сте си мислили, че българите все сме навъсени и недоволни – Е, грешите!

Днешният участник в рубриката ни „Различните млади“ е възможно най-положително мислещият човек, когото сме срещали – и да българка е, че даже е и родена в Пловдив! Казва обаче, че се определя като горда русенка и годжи берито на Дунавската равнина, защото в Русе прекарва голяма част от живота си, а приятелите й от там са много и всички… златни!

Името и е Нелия Златанска – една жена заря, експлозия, но цветна, луда, свободна и стремглава. Живее в Хага от 10 години, а в момента работи за модния гигант Адидас. Себе си определя като лудата, която цял живот събира възглавници.. и се мъчи техният пух да превърне отново в птици!

Тя постига успехи с лекота и съхранява преживяванията си в снимки и то какви! Нели не е моден блогър или влогър, но ако разцъкате профилите й в социалните мрежи ще разберете, че е истинско момиче-вдъхновение! Снимките й са колоритни, забавни, естествени и на всяка една от тях присъства най-голямата супер сила на света и ключ към успеха – усмивката!

Една усмивка може да направи света различен. Има силата да те освободи от стреса, да те успокои, да направи някой друг щастлив…

От нея има какво да се научи – за порастването и това да останем завинаги деца… От нея блика неудържима енергия, а модата е нейната стихия! Без никакви усилия успява да затвърди астрологическия си статут на зодия Близнаци – притежава силен интелект и винаги впечатлява с него, прокарвайки тънкия си хумор през сериозните теми… Неин запазен знак са промените и непрестанните метаморфози!

На фона на стотиците новини за световна пандемия и страх, днес, точно на 1-ви март, ви предлагаме да се потопите в дебрите на един вълшебен разказ за една съвременна дама, която мисли, че „Ако носиш детството със себе си, никога няма да остарееш“, и че “ На човек му трябва (едно) малко, за да е щастлив“.

В следващите редове ще откриете „лекарството“ срещу коронавирус или 15-минутно четиво, с което да убиете скуката, ако сте под карантина:

– Здравей! Разкажи ни за себе си? 

– Добре започваме, това ми е любимо – да говоря за мене си! Родена съм в Пловдив, това ми беше най-голямата гордост като дете! Явно не е имало с какво друго! Когато си малък, нали все те питат, от къде си? Aз – Пловдив, къде живееш – Пловдив, на колко си години и аз – Пловдив. Та родена съм в Пловдив, семейство на футболист Мирослав Златански и фармацевт Ралица Златанска – хубава като майка си, а по интелект, както казва тя, не приличам на никой от двамата! (смее се).

В България се занимавах предимно и само със забавления и спорт! Играла съм волейбол, тенис на маса, академично гребане. Минах през латино танци, състезания по математика до конкурси за рисунка с тебешир! На 8 години спечелих първия си конкурс по изобразително изкуство… с рисунка, която всъщност майка ми нарисува. Тя винаги прави всичко перфектно, аз бях малко по- неглиже, но пък беше страхотен пример и следващите наградите си ги спечелих сама!

Родителите ми са изиграли основна роля в моето развитие. Гледали са ме с много любов и грижа. И двамата са големи купонджии и от тях съм наследила този неуморим дух! И тримата сме силно емоционални, редовно плачем на филми, реклами и реалити предавания! Имаме си ритуал: Раздаваме любов на хората (вдигаме ръчичките горе и започваме да пръскаме любов).

Майка ми е най-добрият и даващ човек, когото познавам, както и най-стилната дама – винаги различна и неотразима! Тя разви в мен чувството за стил, за неотразимост – не чак толкова! А баща ми има най-невероятното чувство за хумор и най-красивите сини очи! Отгледана съм с много любов от цялата фамилия – баби, дядовци лели, вуйчовци, вуйни.

Като ученичка харчех много пари и майка ми ме наказа да работя, за да се науча как се изкарват! На мен всякаква работа ми се отдаваше и всичко ми се получаваше с лекота! Започнах като промоутърка на продукти в супермаркети, а след това бях барманка на морето. Е, не забогатях!

На 19 години заминах за Холандия. Нямах никаква представа какво ме чака. Когато влязох в сградата имах чувството, че все едно някой ме е пренесъл в бъдещето. То интерактивни дъски, то компютри , то технологии, няма молив, няма химикал, няма учебници втора употреба!

– Трудно ли ти беше да вземеш решение да напуснеш България?

– Ако трябва да съм честна, това ми е било едно от най-лесните решения, но на 19 години не съм го мислила много, много, та може би и затова така лесно се получи. На мен повечето неща лесно ми се получават! Винаги съм знаела, че искам да уча в чужбина, толкова бях сигурна, че ще стане, че даже не кандидатствах изобщо в България след 12-ти клас.

Отидохме с татко ми в Хага през 2007 година за първи път. Аз заминах да живея там през 2010, преди да завърша и ми се стори много хубаво, спокойно, хората доста високи, викам ей тука ще се оженя!  (бел. Аз съм висока 173см). Кандидатствах в един единствен университет и ме приеха и така започнах!

– Сама ли се издържаш и какво си работила до момента?

– Майка ми и татко ми ме гледаха изцяло финансово до 3-ти курс, живяла съм с 300 евро на месец джобни, това е като да изкараш в България с 250 лева, но не се оплаквам и не го намирам за голяма трудност, всички бяхме така! Желанието ми да харча пари ме стимулира да си намеря работа. След 3-ти курс започнах работа. Работих много! Вече исках сама да си купувам чанти и обувки, а не да се моля като грешен дявол на нашите – те и без това ми даваха колкото имат.

Преминах през всички възможни западняшки професии за новодошли: бебегледачка, детегледачка, барманка, сервитьорка по сватби. Била съм на над 100 сватби в живота си. И то какви! Започнах с пакистански, афганистански и индийски сватби. На интервюто ми казаха, че ще работим по малки тържества – само около 500 гости! Попитаха ме имам ли опит и аз казах истината – НЕ!

Искам да отбележа, че тази работа се върши основно от мъже, поради факта, че пълните с посуда табли, които сервирахме тежаха почти колкото мен. Аз се оказах единствената дама, без опит, която можеше да се справи. Работихме през уикендите от 12 на обяд до 6 сутринта, през останалото време търчах по къщи, които чистех ежеседмично.

Видях много интересни обичаи… В Афганистан например булчинската рокля по традиция е зелена, а младоженците  имат доста пасивна роля по време на празненството, като стоят на един трон и всичко им се носи. Много танци и веселба, а да не можеш да участваш, че какво му е забавното тогава? – питах се аз. Това беше един много красив период – изнемогвах от работа, но се чувствах страхотно! Изкарвах много пари, бях богата!! И без малко да не се дипломирам! Защо ми беше диплома, щом вече си имах пари! Но се вразумих на време!

След около година започнах в Adidas HQ Amsterdam HQ. Първоначално бях в продажби, сега съм в платформата за пазаруване онлайн, отговарям за логистиката и доставки за цяла Европа. Познатите ми в България си мислеха, че продавам в магазините, а аз все се впрягах и започвах да обяснявам: „Aма то не e в магазина… аз така в офиса, в главният офис!“. Вече обаче не давам обяснения, даже съм работила в магазина за един ден (имахме такъв проект от работа) и много ми допадна!

– Как взе решението да останеш за постоянно в Хага, какво най-силно те привлече?

– Ааа не, това решение не е взето! Взех решението да остана за определен период от време, но не и за постоянно! Идвам от красив, спокоен и не много голям град, и може би Хага ми допадна по това, че всичко е относително близо, не си зависим от градски транспорт. Много красив град! Има разкошен плаж, който посещаваме лятото, тоест 1 седмица в годината! Градът се промени през 10-те  години откакто съм тук, аз самата също и по подобие на една дългогодишна връзка – ако няма развитие в един момент, ще трябва да се разделим.

– Имаше ли спънки при търсенето на работа и какви са изискванията там, за да те назначат?

– Аз лично не. На мен ми се получи лесно! Отне ми 3 месеца и около 10 апликации.. Тук е по-лесно да си намериш работа, отколкото жилище или гадже! Критериите се различни спрямо нивото. Холандия е  една от малкото държави, където не се изкисква непременно да знаеш местния език. Държи се на опит и персонални качества. Основният език е английски, но съветвам всички да се насочат и към втори западен език, защото това се цени навсякъде и във всичко. Ние българите сме много умни и кадърни хора, но ни липсва сякаш повече увереност. Изградили сме представа за “най-характерни наши черти” на основата на пълна изолация и непознаване на други нации.

– А как се стигна до гиганта „Адидас”? 

– Направо като на шега! И аз до ден днешен се чудя как ме наеха! Както казах, нещата сякаш си имат определена подредба и колкото и да буташ няма да стане или пък с минимално усилия ще ти се получават. На мен това сякаш ми е мерило, когато започне да ми става много трудно, някак си не се усещам на прав път. Видях една позиция, временна, за 3 месеца и си казах: Абе пускам! И те взеха, че ми се обадиха. Отидох на интервюто, подготвена, прочела и нямаше такъв срам, дадоха ми практически тест (това тук е честа практика), на който тотално се провалих! Нещеш ли, след 2 седмици ми се обадиха да ми предложат длъжността. Бях избрана измежду 400 кандидати, изобщо не можах да повярвам, попитах няколко пъти дали са сигурни, че става въпрос за мен?? Не можех да повярвам! Аз! Казаха, че много са харесали цялостната ми нагласа и ентусиазъм за работа, а останалото бързо ще го науча!

– Как изглежда един твой работен ден?

– Започва рано! Живея в Хага, което е на около 60 км от Амстердам, където всъщност се намира и моят офис. Започнах да спортувам активно и затова излизам около 6:30, за да съм на време за сутрешните тренировки.

В офиса влизам около 9, пия кафе и не закусвам. Денят ми е изпълнен със задачи, работни срещи и много обаждания. В дигиталната сфера, в която работя всичко е много интензивно и често се налага да се справяме с непредвидими ситуации. Всички сме зависими един от друг и цялостните успехи се определят както от индивидуалните постижения, така и от колективните. Винаги гледам да помагам максимално на колегите, дори и за неща, които не са моя отговорност, но не ми пречи… и на мен някой ден ще ми потрябва услуга!

В Аdidas работят много млади хора и рядко можеш да видиш човек, който е там повече от 5 години. Културата на работа при нас е доста неформална – нямаш фиксирано работно време и може да ходиш с анцунг! Аз съм наистина като от онзи виц, за онзи, който имал анцунг за всичко: за работа, за сватба, за кръщене и т.н. След това идва обядът, събираме се с колеги, случва се да обядвам и сама, което също обичам, понеже ми е като време за мен си!

Привършвам около 5/6 часа и се запътвам към любимата ми част – бира с колегите, в местния бар! Не ми се налага да оставам извънредно или поне в много редки случаи. Живеем във времена, в които стоенето до късно и безсънните нощи са символ на трудолюбие, упоритост и път към успех, за мен това е грешка в приоритетите.

Ако има работодатели, които четат това: Ако си търсите кадърни и всеотдайни служители, това не съм аз, но пък съм забавна и старателна!

– А какво е да бъдеш на фирмено парти или тийм билдинг на спортния бранд?

– Много са добри! Имаме всяко лято голямо фирмено пиршество в комбинация със спорт! Всеки един екип участва във футболна надпреварва. Много се гордея с това ни участие – бяхме 8 жени, станахме последни, но пък това беше и единственият дамски състав. Важно е да се стремим да бъдем добър пример за себе си и околните.

Миналата година партито ни беше с тема: White Party in Ibiza, а аз се появих с  ярко оранжев тоалет! Не го направих нарочно, просто беше моя интерпретация на дрес кода, бялото е скучен цвят!

– Лесно ли свикна с живота там и какво правиш в свободното си време?

– Свикнах и то до такава степен, че чак започна да ме дразни! Свикнах с прекалено много неща… Всичко е много организирано тук, подредено и добре уредено – никакъв стрес, никакво напрежение!! Станах свръх адаптивна, като способ за оцеляване. Ама живота не трябва да е оцеляване, а наслада! Обичам да карам колело и тук е правилното място, ходя на кино, театър, спорт, излизам с приятели на винце в сряда на така наречените mid-week drinks, това ми е любимото занимание!

– Имаш ли приятели българи?

– Много! По-голямата част от приятелите ми са българи. Студентските ми години бяха все едно не съм се местила от Русе, много български купони, много готини хора! Създадох си много силни приятелства и на работа – имам приятелки от всякакви националности! Ходих на гръцка сватба на колежка в Атина, тя покани целият екип и всички заминахме задружно, цялото изживяване беше все едно сме не летен лагер! Луксът в  човешкият живот, трябва да  идва от взаимоотношенията! Много яко нещо е да имаш готини приятели. на моите направо им завиждам, че ме познават!

– А показвали ли сте на местните как се прави „купон по български”?

– На всички показвам, на местни и не местни! На мен това ми е като втора работа, за жалост – неплатена! Аз много си обичам купоните! Показваме им на чужденците, но те не могат много като нас… Холандците много претупват купонлъка, напиват се и за тях това е върха. А ние се наслаждаваме на самия процес!

– Приготвяла ли си на чужденците от нашите гозби и какво най-много им харесва? 

– Много ми харесва да съм домакиня, най – прекрасните 5 минути в моя живот! Готвя и при това много добре, но рядко!

Имам една приятелка, покрай нея се вдъхнових и наскоро правихме домашно сладко от дюли, а тя прави и домашно малинено вино – следващото ми начинание. Приготвяла съм баница, много добре ми се получава, по рецепта на вуйна ми! Отделно нося често храна на работа, но купешка и на всички много им харесва.

Като студенти ни беше най-интересно да готвим за китайците, не знам защо, сигурно ни се е струвало голяма работа примерно китаец да яде мусака!

– Кое в България ти липсва най много и би ли се върнала тук за постоянно?

– Всичко ми липсва, даже малки незначителни неща…дупките по улиците, липсващите павета, навъсените държавни служителки! В Холандия даже и дърветата са на еднакво разстояние едно от друго. Всичко е едно такова подредено! България е прекрасна – планините, реките, езерата, не знам мога ли да добавя и чистия въздух? И най вече готините ми приятели! В България се чувствам така, сякаш умът ми се освобождава и изпитам вдъхновение. След моминското на моя най-добра приятелка се роди и героят ми  Нелин Пелин – див купонджия, хедонист и горд член на биреното царство!

Няма да ви казвам колко е забавно,
Сутрин да не мога, вечер все да ми е жадно!
Ставам и си мисля, времето е мрачно,
водчица, например колко би било удачно!
Лягам и си викам, твърде е спокойно,
уиски да ударя, защо ли не пък двойно!
И всяка сутрин ставам с таз’ мъка на сърцето, знаейки, че нейде става джамбурето.
Дните ми се нижат, като броеница
Вечерите къси-нали съм нощна птица! 

Нелин Пелин

– Как би се описала с три думи?

– Както гласи един цитат… може би не съм най-красивото или най-забавното момиче на света ,но нека ви кажа нещо…не съм и най-умното.

– Къде по света си пътешествала и коя дестинация мечтаеш да посетиш?

– Сещам се за един моноспектакъл на Мая Новоселка, който гледах преди години Русе:

“Ще ви разкажа за всички места, на които не съм била, защото на местата, на които не съм била, е по-интересно. Колко много пъти не съм била в Неапол.“ Но наскоро бях във Флоренция и Пиза, беше страхотно! Вие знаете ли, че Пинокио е флоренцианец, опс флорентинец?

Много ми харесва Италия… Спокойно, никой за никъде не бърза, хората се наслаждават на всичко, а виното, ах виното…. Обядвахме в един малък местен ресторант – 4 маси и аромат на домашно приготвена лазаня. Имаше и рикша, пригодена за маса. Типично по италиански улицата беше малка и тясна! Абе, голяма атракция бяхме!

Миналата година бях в Щатите – О, Ню Йорк! Аз нали си идвам от Холандия по Гъливерски всичко малко и изведнъж се озоваваш в една бетонна джунгла, пълна с шум, хора, сирени и жълти таксита!

Статуята на свободата наистина се оказа истинска, а Central park е като оазис насред пустиня! Вечер е прекрасно… този град е звяр и сякаш нощем утихва и успяваш да му се насладиш. Има една романтика…… и малко страх!

Иначе не вярвам случайности, всичко ние си предизвикваме. Полетът до Бостън беше с почивка в Рейкявик, Исландия. Видях само летището, обаче супер много ми се прииска да можех да остана поне за един ден.  Толкова красиво ми се стори. 10 дена по-късно… Полетът на връщане от Ню Йорк за Рейкявик се забави заради буря и не успяхме да хванем връзката за Амстердам. Озовахме се в 4- звезден хотел в центъра на Рейкявик за един ден и всичко това за сметка на авиокомпанията. Месецът е юли, ние само с къси гащи ( в Ню Йорк беше 35 градуса). Най-слънчевият (17 градуса) ден в годината за Рейкявик, в който ние успяхме да се разходим!

По миналата година бях в Южна Африка,  беше феноменално! Бях доброволец в благотворителен проект с цел придобиване на нови знания и спортни умения за младежи. Организирахме занятия с цел развиване на лидерски качества за местни тийнейджъри, които впоследствие да приложат наученото и да помагат в местните общества, от които идват. Мога да разкажа много за това преживяване, но ще ми трябва отделна рубрика! Областта около Кейптаун, където бяхме контраста между бедните катуни и скъпите голф игрища, леко те шашка, особено изненадващо беше за колегите ми от западна Европа, може би за нас в България това не идва като шок, което е доста тъжно. Природата е уникална! Видях бабуини (вид маймуна), които се разхождаха свободно, пингвини в натуралният им хабитат, както и много близка среща с морски тюлени, които сами се изкачиха на едно пристанище!

Няма да забравя на една от техните известни скали, по традиция минаващите оставят камък с написаното си на него име. Слизайки от буса, първия камък, който видях беше надписан с… моето име. Нали ви казах, че не вярвам в случайности!

Следващото ми пътуване се надявам да е до Седемте рилски езера, с майка ми и баща ми! Изключително ми е приятно да пътувам с тях! Те са най-добрите ми приятели! Пътува ми се в България, толкова е красива! Навсякъде е красиво!

Съдбата ни дава знаци винаги, а в моя живот те са били понякога силно видими! Миналата година например си купих този амулет от Старосел, а след това установих ,че искам да вляза в предаването Фермата.  Изпратих майка ми да ми купи Алманаха и току що видях, че Алманаха, който излезе е със абсолютно същия знак. Случайности определено няма, а аз вече подадох документите си за участие в риалити формата „Фермата“.

– Как виждаш живота си след 10 години?

– Не искам да си представям! Животът е приключение! Надявам се след десет години да съм все така положителна, защото по-красива едва ли ще стана, а по-умна не държа да бъда! Честно казано, не искам да си представям какъв ще е светът, а и няма значение, светът се променя прекалено бързо. Когато сме твърде фокусирани върху дадена цел, сякаш изпускаме всичко, което се случва около нас, а аз въобще не искам да изпускам!

Другарки, другари- започна се пак алкохолно сафари!
Дъжд или слънце- пием си ние до дънце!

Честит петък на всички

Нелин Пелин

Замирише ли ми на купон,
Багажа стягам, трябва да съм в тон!
Билет купувам за 1-ва (алкохолна)класа!
Приятелите скъпи,чакат ме на маса!
Събираме се бързо яката компания,
Олилимпийце сме по пивки,спиртни занимания!
Медено и ледено,шотове и готове!

С обич Нелин Пелин

Петък е петък,петък е пак!
Весел, щастлив е всеки парти юнак!
На масата сяда,бомби от водка,
оръжия джин, борбата е тежка, а вкуса неустоим!
В атака навлиза, от бара не слиза,
налива и пее, врагът да полее!
Петък е петък,петък е пак,
Весел,щастлив е все парти юнак!

Нелин Пелин

Източник: trafficnews

Коментирай чрез Фейсбук

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook