Костадин Костадинов: Край на мръсният американски колониален режим. Ще възродя България

Кocтaдин Кocтaдинoв – лидерът на политическа партия „Възраждане“, e peшeн дa пpoмeни тoвa, което се случва в страната ни, и да върне българското образование, българската култура и икономика на нивата им отпреди 30 години.

Toй е категоричен, чe щe пpeмaxнe aмepикaнcкия кoлoниaлeн peжим, кoйтo зaдyшaвa Бългapия в пocлeдно време.

Лидерът идва от обикновено семейство с баща, който изкарвал прехраната си като заварчик, а майка му била чистачка на градските басейни в морската столица. Костадинов е роден в крайния варненски квартал „Аспарухово“, но е израснал във „Владиславово“. Споделя, че спомените му за живота там са предимно с миризмата на риба, както и на печени пиперки.

„Средата, в която живеех, трудно може да бъде наречена градска, имах едно много хубаво и щастливо детство, за което съм благодарен на своите родители“, споделя още той.

Още от малък заявява категорично, че когато порасне голям, иска да стане археолог, историк и писател. А близките му поглеждат с насмешка, защото не проумяват как може да стане и трите неща.

„Изсмяха ми се и ми казаха – няма как да станеш и трите, а аз им обясних, че първо ще съм археолог и ще копая, ще разкривам стари крепости. След това няма как да не съм и историк, а после ще описвам това, което съм открил, и така ще стана писател. Всички много ми се радваха, макар и с недоверие. А всъщност аз успях да сбъдна и тази си мечта. Да, не станах археолог, но като директор на музея в Добрич, в продължение на 4 години успях да осъществя няколко много големи археологически експозиции“.

Завършва първото си висше образование във Великотърновския университет със специалност „Балканистика“.

„Аз избрах не просто ВТУ, а Велико Търново. Бях приет и в Софийски университет, но изричното ми желание винаги е било да уча в старата столица. Това е един от най-хубавите български градове и едни от най-любимите ми детски спомени са именно посещенията ми на Царевец и разходките из старата част“, спомня си Костадинов.

След като завършва първото си висше образование, решава, че има достатъчно желание и дисциплина и може да продължи да учи. А и макар и с няколко години закъснение, се вслушва в съвета на своя баща, който, още когато е трябвало да избира къде и какво да учи след средното си образование, го е посъветвал да запише право.

„Моето момче, запиши право, това е единствената професия, която можеш да работиш, без да имаш началник, а аз му отговорих – е, какво толкова лошо има в това да имаш началник. В крайна сметка го послушах и завърших и право и това беше най-доброто ми решение. По политически причини на мен не ми е позволено да упражнявам първата си професия, а именно – учител по история, както и да работя в сферата на културата. Работих като директор на Регионалния исторически музей в Добрич, но с много сериозен политически натиск ме принудиха да напусна“, споделя още той.

В момента това, с което се издържа, е именно юридическата му правоспособност.

Междувременно, след като завършва и втората си специалност, решава да се яви на конкурс за докторанти в Българска академия на науките, където успява да защити дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“.

„Историята и археологията са нещо, което е буквално вплетено вътре в мен. Искам да направя всичко възможно България да успее да разкрие напълно своето културно-историческо наследство. Това, което все още лежи под земята или е плод на иманярски набези, както и това, което е разкрито, занемарено и неподдържано. Искам да променя всичко това и българският народ да се гордее с това, което е имало и има“, твърдо заявява той.

Автор е и на няколко книги и документални филми. Една от най-известните е „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България. Издава я през 2011 година малко преди последното преброяване в държавата. А работата по нея започва още като студент. Захваща се с нелеката задача, защото иска да покаже начина, по който държавата ни се обезлюдява. Прави и поредица от карти, за да се види как се променя етническият баланс в страната. Твърди, че нещата, които е предвидил, вече са факт и това е поредният от стимулите му да се занимава с политика.

„Политическият елит в държавата мисли не как да спаси България, а как да я унищожи“, категоричен е той.

През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас.

Когато синът му е в трети клас, а съпругата му се разболява и се налага той да помогне за домашните на малчугана, с изненада осъзнава как в учебника „Човекът и обществото“, голяма част от историята е съкратена или изопачена.

Той оспорва съдържанието му, като според него в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва.

„Като видях и прочетох всичко, аз останах без думи, с треперещи ръце разгледах целия учебник и побеснях. Веднага след това написах една статия в личния ми блог и дадох заявка, че ще напиша нов такъв по родинознание, който да бъде полезен и с абсолютната историческа истина в него“, разказва за това как се е появила идеята му.

Сяда и го написва за едно лято. Използва стари учебници, осъвременява ги, добавя свой текст. Изданието излиза за рождения ден на дъщеря му. Отказва се от авторските права и го раздава абсолютно безплатно. Прави го, защото за него това е начинът да се бори със сбърканата ни образователна система. Учебникът е раздаден в над 150 хиляди хартиени екземпляра, а според официални данни онлайн версията му е изтегляна над половин милион пъти.

Любопитен и интересен факт за него е притежанието на огромна библиотека, която е изградил в дома си. В нея има над 5 хиляди книги, като всички те са прочетени от него. Освен четенето той има и друга страст и това е гмуркането, като дори има своя професионална екипировка, за да упражнява това свое хоби.

Всички знаят, че е бил член на ВМРО до 2012 г. Напуска в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на партията. Разграничава се от тях, тъй като не вярва в истинността на техните мотиви. Дори ги счита за фалшиви патриоти и смята, че действията им показват точно това.

Той събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. „Възраждане“ за него е инструмент за спасение на българския народ. Въпреки че, отдаден на каузата, пренебрегва семейството и личния си живот, той получава удовлетворение от това, че от ден на ден има все повече пробудени българи и това си заслужава в името на българския народ.

Дияна ГАНЕВА / БОРБА