img

Вижте последното интервю на Адолф Хитлер! (поразяващи истини)

/
/
/
304 Views
loading...
Само денонощие преди самоубийството на Адолф Хитлер швейцарският журналист Курт Шпейдел му е задал няколко интересни въпроса.

В края на април 1945 г. изпълнителният секретар на партията Мартин Борман получил задача да установи контакт с журналист от страните, запазили неутралитет, и да го доведе в бункера на канцеларията на Райхстага.

Самият Шпейдел е загинал по време на щурма на Райхстага, но стенограмата му, заедно с много други документи, иззети от Райхстага, е била занесена в Москва.

Именно там неотдавна е била открита сред архивите на музея на въоръжените сили. През 1995 г. един от сътрудниците в музея разшифрова стенограмата и останал поразен от стойността на историческия документ. Веднага се обърнал към редакцията на русийския вестник „Националная газета“ и днес имаме възможност да прочетем въпросите към фюрера и неговите отговори.

– Преди 27 години, влизайки в политическа борба, предполагахте ли, че Ви очаква такъв финал?

– А.Х.: Да, още тогава прекрасно знаехме с какво се заемаме и накъде вървим. Ние влязохме в решаващата борба (Endkampf), залогът, в която бяха самия живот и съществуването на бялата раса. На карта беше поставено всичко и изходите можеха да бъдат два: да победим или окончателно да загинем.

– Днес, 29 април 1945 г., осъзнавате ли, че претърпяхте поражение?

– А.Х.: Не мисля, че сме загубили. Германия – да, тя загуби войната, Вермахта претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една мощна идея. Националсоциализмът нагледно доказа своето абсолютно предимство.

Спомнете си 1918 г., спомнете си 1920 г. – къде беше Германия тогава? За няколкото години, през които бяхме на власт, ние създадохме най-великата държава в историята на човечеството. Построихме икономика, възпитахме здрави млади хора – здрави духовно и физически.

В крайна сметка в историята остават само великите дела. Кой сега си спомня за хилядите работници, загинали при строежа на египетските пирамиди? Днес остават само самите грандиозни чудеса като пирамидите!

Да, ние паднахме в борбата, но това е падение към върха (der Fall nach oben). Националсоциализмът принадлежи на бъдещето. Не се страхувам да кажа, че това е бъдещето през 21 век. Не бих се изненадал, ако през 21 век националсоциализмът победи в Русия. През годините на войната бях принуден да преразгледам гледната си точка за расите. Вижте какво ще ви кажа: никой тук в Европа, нито другаде, знаеше за Русия. Аз изобщо не идеализирам руснаците – в тях има нещо много азиатско. Но фактите са си факти: руската нация се оказа силна и издръжлива в тази луда и безумна война и аз няма да се учудя, ако спасението на бялата раса дойде от изток. Това ще бъде логично.

– Казвате, че идеята ви е спечелила, но загубихте войната. Логичният въпрос е: имахме ли нужда от тази война?

– А.Х.: Говорите така, сякаш в целия свят само от мен е зависело дали да започне тази война или не. Знам, че след смъртта ни, върху нас ще пуснат кучетата. Ще ни наричат агресори и войнолюбци. Но това не е истина, нито аз, нито който и да било друг в Германия искаше тази война. Новото поколение германци построиха велика страна и не е тяхна вината, че им сложиха прът в колелата. Американците, англичаните и евреите по целия свят направиха така, че да започне тази война, за да задушат растежа на младото националсоциалистическо движение.

Само идиот може да си помисли, че войната се е родила в главата на нашите стратези. Вижте, през ’39 г. ние се оказахме обградени от врагове, които числено ни превъзхождаха, както и технически. Но дори и в такива условия немският дух прояви героизъм.

– Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои ваши действия? Например т.нар окончателно решение на еврейския въпрос?

– А. Х.: В този трагичен за Германия час не бих могъл да мисля за евреите.

Коментирай чрез Фейсбук
 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следете ни във Facebook
error: Кражбата на материали от Trg.bg е забранена!