Поредната лекарска немарливост остави мен и децата ми сами завинаги

Мъж от Елин Пелин почина, връщан многократно от няколко болници, роднините му търсят справедливост

Жена обвинява медиците от Спешна помощ в Елин Пелин за смъртта на 63-годишния си мъж. Тя твърди, че той е бил върнат от няколко столични болници и оставен с линейка пред дома им в тежко състояние и минути, след което той е починал. В социалната мрежа Facebook Илона Върбанова споделя за случая като посочва, че съпругът ѝ Йордан Иванов не е бил лекуван адекватно, защото не бил болен от COVID-19.

Преди три месеца Йордан се е разболял, при което той е посетил местната болница в Елин Пелин. Там са му направили PCR тест, който бил отрицателен, но на рентгеновата снимка се установило, че мъжът има пневмония. При неговото състояние близките му са помолили той да бъде приет в болница, но последвал отказ от страна на МБАЛ–Елин Пелин ЕООД. Йордан бил изпратен да се лекува в домашни условия, но бързо състоянието му се влошило. Жена му сподели пред Искра.бг:

„От болницата ни казаха, че приемат само пациенти с COVID-19 и трябва да го лекуваме вкъщи. От 10 септември до 20 ноември изживяхме страшни мъки, защото в нито едно лечебно заведение не го искаха. В Пета МБАЛ-София ЕАД той лежа 28 дни, където го изписаха у дома на кислородно лечение и антибиотик. Мъжът ми се влошаваше с всеки изминал ден, при което ни казаха да му бием всеки ден урбазон. Заради задуха, който получаваше, се наложи ежедневно да се обръщаме към Бърза помощ, където те идваха и си тръгваха с думите, че не може да бъде хоспитализиран, защото няма места и не е с COVID-19.“

Илона сподели, че около 04:00 часа на 19-ти ноември състоянието му е станало критично. Жената е извикала за пореден път екип на Спешна помощ, който вече е откарал съпругът ѝ в УМБАЛ „Александровска“, от където след часове чакане е бил пренасочен към столичната МБАЛ „Света София“. След което Йордан е бил изпратен до УМБАЛ „Софиямед“, а оттам го връщат посреднощ с линейка обратно в Елин Пелин. Съпругата му твърди:

„Около 23:30 часа на 19 ноември го върнаха у дома – чисто гол, със стърчащи маркучи по него, катетър, плачещ и молейки им се: „Помощ! Умирам! Студено ми е, не мога да дишам!”. В линейката нямаше кислородна маска, нямаше никой при него, сестрата се беше заключила вътре. Настоявах за отговори и се наложи насила да я изкарам от линейката медицинското лица. Тя ми каза, че се е наложило да го прехвърлят на магистралата от едната линейка в другата, защото никой не го иска.“

Съпругата на Йордан изказа възмущението си към лекарите, които са върнали мъжът ѝ в още по-тежко състояние. Тя каза, че спешният екип дори е отказал да го пренесат с носилка до дома им. Жената споделя, че синът ѝ и брат ѝ са внесли съпругът й, при което те са започнали да се молят на медиците да му помогнат по някакъв начин, но те не са го направили. Илона посочи:

„През това време дойде полиция, защото аз влязох в пререкания с лекарите от Спешна помощ, които докараха мъжа ми. Пристигна и втора линейка, а през това време мъжът ми отвътре не спираше да вика за помощ. Ние всички седяхме отвън при полицаите да даваме обяснение за действията си, а вторият екип влезе в стаята при съпруга ми. Тогава той спря да вика и вече нищо не се чуваше…„

Съкрушената жена твърди, че след 30-40 минути са излезли медицинските лица с думите:

„Съжаляваме, ама той умря. Той си беше умрял още по магистралата.„

Илона обясни, че веднага след смъртта на съпруга ѝ е била извикана криминална полиция и впоследствие са подали жалба до прокуратурата. Жената сподели, че 12-годишната ѝ дъщеря е пратила писмо до здравния министър с думите:

„Уважаеми господин министър на Здравеопазването,

Пише ти едно малко, 12-годишно момиченце. Може би имате много работа, но имам нужда от помощ. Мама много плаче, всички близки също. Татко си отиде. Като светулките през лятото. Разболя се, с мама му давахме много обич и супа. В петък моят татко не можеше да диша, викнахме пак линейка. И цял ден чакахме с мама да се обади къде е. Много исках да отидем с него, но доктора каза: „Бягайте оттук“. Плакахме много… Вечерта линейката го докара пак – гол, с много маркучи, тъжен..

Моят татко умираше. В очите му имаше сълзички, а е голям човек. Нали само децата плачат? Лекарите го оставиха на леглото. Мама каза „Моля ви, защо е тук, а не в болница, ние какво ще правим? И тогава, господин министър, стана много страшно. Моят татко плаче, моята майка също. А лекарите викнаха полиция. Защо? Аз молих само да излекуват татко. Защо полицаите дойдоха? Аз съм едно дете, едно малко дете, с много страх. Нали за лошите е чичко полицай. Беше много страшно. Лекарите обиждаха мама много, полицаите ни гледаха тъжно. Моят татко умря. Тъжен, гол, като малко кученце. В моята любима стая. Моля, кажете ми, господин Министър, защо болницата го изгони, защо лекарите, които дойдоха с Бърза помощ бяха зли? Защо нямаше добрина? На Коледа аз съм сираче. На всяка Коледа ще съм… И се моля мама да не се разболее.

Помогнете ми, г-н Министър. Кажете ми защо татко умря така? А аз обещавам да не плача много и да вярвам в доброто.„