img

Зловещо знамение предрекло трагедията в Чернобил: Зомбита излизат в Припят

/
/
/
249 Views
loading...

Филмът „Чернобил“, който се излъчва по HBO, е увеличил с 30% туристите в района, а записванията за летния сезон – с 40 на сто, научи trg.

Български туроператори също включват екскурзия до Чернобил и Припят в пакетите за Украйна. Гид ще заведе туристите до всички места в Чернобил, които са включени в едноименния филм. В офертата се посочва, че хората ще видят изоставените сгради, лодки и целия град във вида, в който е бил напуснат след аварията. Предвиден е обяд, като организаторите специално посочват, че храната ще бъде доставена извън зоната.

В района може да се снима, а на влизане и излизане участниците преминават през проверка за радиоактивност. Всеки може да си носи дозиметър отвън, а и за вземе такъв под наем.

„Нивото на радиацията е такова, каквото човек би събрал при трансатлантически полет“, пише в офертата. В пакета влиза и разходка на Майдана, както и посещение в имението на бившия украински президент Александър Янукович, когото именно Майданът свали. Неговият палат се простира на 40 хектара и включва парк с 12 езера и дори лична зоологическа градина. В допълнение е предвидена и разходка до известната Киевско-Печевска лавра. Цената на цялата екскурзия е 445 евро на човек, като в нея не влизат самолетните билети.

„Не помня добре самото събитие, но знам, че всички около мен бяха объркани след експлозията. Когато най-накрая научихме какво се е случило, объркването се превърна в паника. А когато други държави откриха, че нещо не е наред, правителството ни информира за ситуацията и ни препоръча лечение с йод. Ядяхме плодове и пиехме вода. Шест месеца по-късно хората започнаха да се разболяват и аз бях сред тях”.

Това е разказът на украинката Янина. Тя е била само на 3 години, когато става катастрофата в Чернобил. Страда от последствията на радиацията и до днес. Имунната й система е толкова увредена, че и най-малката настинка я вкарва в болница. Нейното семейство след инцидента успява да получи убежище в Америка, но и там не било лесно – връстниците й се присмивали, че е радиоактивна.

Първото знамение – Св. Богородица с пелин в ръката

Първото знамение за Чернобилската катастрофа, от която през 1986 г. потреперва цялата планета, било дълго преди взрива на четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ. Очевидци на събитието си спомнят, че то се е случило на 26 април 1976 г. – в деня на катастрофата. Сякаш за наближаващата трагедия е предупредила самата Божия Майка. Привечер местни жители видели, че към земята се спуска облак, върху който ясно и отчетливо се виждала фигурата на Пресвета Богородица. Ликът и одеждите й били в ярки цветове, а в ръцете си държала сноп сух пелин (чернобил на украински означава пелин). Божията Майка пуснала пелина над града. След това сиянието се преместило към гората и спряло над храма „Св. пророк Илия“. Богородица се обърнала към храма и два пъти го благословила. А точно след десет години на този ден се случва катастрофата в Чернобилската АЕЦ.

Малиновото зарево

Годината е 1986-а. Отново 26 април, 1 часа, 23 минути и 49 секунди (московско време) – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат, загубата на всички средства за управление на реактора на 4-ти блок е пълна. Следва най-тежката промишлена авария в историята на човечеството. Експлозията в Чернобил.

Жители на града призрак Припят си спомнят: “И досега е пред очите ни – яркомалиново зарево, реакторът сякаш светеше отвътре. Невероятен цвят. Беше красиво. Излизахме на балконите, държахме децата на ръце – да гледат и да си спомнят“. „Всички плодови дръвчета цъфтяха и се чудих – какво означава радиация? Навън беше толкова хубаво, нищо не се виждаше“, разказва 42-годишната Елена пред Ройтерс. Съпругът на Зоя Перевозченко – Валерий, работил като бригадир във фаталния реактор. Досетила се, че се е случило нещо, когато не се върнал след нощна смяна.

„Спомням си, че се чудих защо има толкова много хора с маски, като е толкова топло“, разказва 66-годишната жена. „Не ни казваха нищо, беше тайна. А децата тичаха боси из локвите“, допълва Зоя.

Химичните реакции и съединения са толкова силни, че успяват с лекота да взривят 1000-тонния капак на реактора и да ранят 31 от техниците. А токсичните облаци биват засечени от уредите за измерване на радиация чак във Великобритания. Учени изчисляват, че в момента на експлозията и непосредствените след това часове и дни, изложени на токсичните облаци само за района на Украйна, Русия и Беларус са над 5 милиона души. Ядрената катастрофа обезлюдява района с площ от 2600 кв. км, който днес наричат “Зоната Чернобил”. Евакуирани са 91 села и три града, или над 200 000 души.

Ликвидаторите

Днес в “Зоната” работят около 3000 души, които се грижат за транспорта, инфраструктурата, околната среда и чистотата. Освен тях още около 3500 работят в самата ЧАЕЦ. Последният реактор на Чернобилската ядрена централа спира през 2000 г. Извеждането от експлоатация на цялата ЧАЕЦ по план трябва да продължи 40 години, в саркофага има над 160 тона радиоактивно гориво, а повече от 800 могили, в които са заровени радиоактивни отпадъци, трябва да бъдат отново обработени. Два саркофага обгръщат експлодиралия реактор. Единият по-малък, построен непосредствено след аварията, чийто срок на годност е 30 години. Бетонният калъф е строен при ужасни условия през 86-а, с кранове, дистанционно управлявана техника и роботи. В строежа и в операцията по почистване на околните сгради до безопасни нива са участвали над четвърт милион души, цялата почва във и около централата е подменена. Става дума за нещо страховито като мащаб. Членовете на тази малка армия са получили и надвишили допустимите до живот дози радиация и сега имат специален социален статус на „ликвидатори“.

Новият саркофаг, чийто строеж започва през 2016-а, е и най-голямата подвижна метална конструкция в света. С тегло от 36 000 тона, височина 108 метра и цена от 2.1 млрд. евро, конструкцията има за цел да предотврати отделянето на радиоактивни частици в атмосферата в следващите 100 години.

„Прощавай, мой дом!“

Години по-късно, освен места, които пазят спомените от трагедията, градовете призраци в зоната се превръщат в една изключителна атракция. Отдавна дестинацията се радва на странна смесица от туризъм и любопитство. Медици и експерти по радиационна безопасност отбелязват обаче, че не е коректно да се употребява терминът „туризъм“ по отношение на Чернобил. Според еколози пък, колкото и да е странно, там има какво да се види. Бившите села и ливади са се превърнали в уникален природен парк – появили са се нови „чернобилски“ растения, възродила се е популацията на отмиращи видове животни. Дивите прасета, рисовете, лосовете са се завърнали в района на тълпи. Мъртвата зона, оказва се, е пълна с живот.

Забуленият в зловеща мистерия град Чернобил е различен и повечето туристи търсят точно това. Радиация няма, въздухът е чист, но има строги мерки и забрана за свободно придвижване. Зоната прилича на необитаем остров, но това не е така. На фона на буйната растителност се виждат предупредителни жълти табели. „Не се отклонявайте от маршрута. Не докосвайте нищо и не взимайте никакви „сувенири“, предупреждават екскурзоводите.

Припят и Чернобил са само два от общо поразените 96 селища след аварията. На паметната алея с „надгробни“ табели са подредени имената на всички тях. „Прости и прощавай, мой дом“ е надписът върху полусрутена къща в едно такова селце. Когато хората са бягали 24 часа след избухването на реактора, не са взимали нищо със себе си, а на определени пунктове са им изгаряли и дрехите.

Хората се връщат да умрат в заразените си села

В замърсените области Чернобил присъства във всички аспекти от живота на хората. Радиацията е в храната, във водата и млякото, в училищата, парковете, в детските площадки и в дървата, които те горят, за да се топлят. Мнозина възрастни обаче са се завърнали да умрат в родните си села, живеят в тях незаконно, хранят се от същата тази земя и не обичат туристите. В село Залися сред изоставените къщи, хамбари и магазини така преживява и единствената му жителка – Розалия Ивановна.

Призрачният град Припят, тайният град със секретната база „Дъга-1“ и Чернобилският саркофаг, където е запечатан реакторът на експлодиралия 4-ти блок, охлаждащото езеро на АЕЦ-а със завъдилите се в него гигантски мутирали сомове, са само малка част от буквално феноменалните неща, които могат да се видят там. А мъртвата Червена гора край Чернобил повече от 32 години след катастрофата продължава да не се разлага. Около Чернобил се простира 30-километрова зона с контролно-пропускателни пунктове. Около пътя на мястото на бившите поляни и села е избуяла гъста гора, населена с пъстър животински свят. Веднага след аварията изследователите започват експерименти.

Заселват зубри, които се размножават успешно, както и монголски кон, известен с изключително агресивния си нрав. Кучетата в зоната също са много и са дружелюбни, но не бива да се докосват – козината им е радиоактивна. Тук няма зомби, няма петкраки животни, единствените зомбита се появяват след 19 часа, когато е разрешен алкохолът.

Град Припят остана завинаги в СССР

Призрачните градове по света не са градове, обитавани от призраци. Това са градове, които поради някаква причина са изоставени от своите жители и техните останки са се запазили във времето. Тъжни градове. На 3 км от Чернобилската АЕЦ се намира скелетът на един такъв град – основания през 1970 г. Припят. За да се стигне до него, се преминава през селце, в което само се гледа, но нищо не се пипа. Къщите са празни, с пропаднали покриви и дупки по пода, радиоактивни. На влизане в Припят – още едно КПП. Първото нещо, което прави впечатление в центъра му, е сърп и чук върху стълб. Вижда се и изоставена детска градина с разхвърляни играчки на пода, прилежно подредени детски легла, сякаш излезли от филм на ужасите, само че реален. Тук времето е спряло – годината си е 1986-а и завинаги ще е СССР. В града, завзет от зеленината и дърветата, растящи и по покривите, няма елитни квартали, няма казина и игрални домове, няма интернет и супермаркети, няма фитнес центрове, няма реклама. А освен това няма и хора.

Припят е бил град мечта – най-доброто, на което са били способни строителите за времето си. Изграден е от нищото за няколко години. И 50 000 души са вярвали, че ще живеят в мечтите си. Мечти, които само за няколко часа е трябвало да съберат в малка чанта и да напуснат завинаги.

Бившият увеселителен парк, от който са останали само железа и който така и не е бил отварян, е проработил само за няколко часа преди евакуацията – за да се повдигне настроението на припятчани. Сега е едно от най-замърсените места в града. Там са кацали хеликоптери, кръжали над останките на реактора. А през 90-те от десетките изоставени блокове мародери незаконно са изнасяли радиатори и асансьори за скрап. Затова и дозиметрите задължително се ползвали при покупка на вещи втора употреба. Затова и не е случайно, че домашните дозиметри се произвеждат почти изцяло в Украйна.

„Маша“ и пожарникарите

Посещението в зоната е абсолютно безопасно, ако се следват елементарните инструкции и по възможност не се яде нищо, не се берат плодове и не се ближат стените на сградите. Сега АЕЦ Чернобил – „Маша“, както са я наричали спасителите й, е спретната и чиста. „Маша“, чиито жертви са стотици. Във военната столова няма радиация, чевръсти украинки сервират борш и котлети. А емоциите от накогашната авария са вградени в паметника на спасителите на Европа, овладели пожара. Той е като гротеска – направен е лично от самите тях. Изобразени са пожарникари, дозиметровчици и странна фигура на мъж с чанта – лекарите, които не са отказвали да лекуват поразените. Но най-многочислени жертви са дали пожарникарите, които са били на мястото веднага след експлозията. Всъщност някои от оцелелите споделят, че много добре са разбирали какво се случва, но е трябвало да гасят. Първите облъчени били на покрива точно над реактора – те са получили смъртоносни дози за минути. Като очите на пожарникаря Владимир Правик, които вследствие радиацията променили цвета си от кафяв на син. Останалите са починали в следващите часове и дни от остра лъчева болест.

И в момента там има пожарникари. Работят за 200 евро на месец. В реактора.

В Чернобил се помещава и „нервният център“ на областта – реставрирана соцсграда, в която се следят всички сензори и камери, разположени в зоната.

Живот в зоната на смъртта: „Някой трябваше да го направи“

Град Чернобил, на който е кръстена едноименната централа, е единственият, в който сега живеят и работят хора. Има жилищни сгради, магазин, музей и дори хотел – вратата се заключва след 22.00 ч и призраци не се допускат.

Изобщо градът е слабо населен, пуст, но поддържан. И много зелен.

Интересна особеност са стърчащите навсякъде из въздуха кабели и тръбички – заради радиацията в почвата. Въздухът е безопасен, но почвата не. Затова и прахът е най-страшното нещо в зоната и усилията на хората са съсредоточени върху ограничаването му, внимателно се следи и за горски пожари.

Ако стоите до реактора дори месеци наред, вероятно нищо няма да се случи. Но ако тръгнете за гъби в гората, се подлагате на значителен риск. Затова и радиационните скенери са на изхода на зоната – тялото едва ли е поело особено количество радиация, но може да сте забърсали с обувка някой камък и да имате активно петно по себе си… А по популярните туристически маршрути има места с доста повишено ниво на радиация – изхвърлени дрехи на ликвидатори или събрано по-голямо количество прах. Част от тях са атракция за посетителите и ги наричат “хотспот”. На туристите е забранено изнасянето на каквото и да било от тези места, докосването и сядането.

И до днес няма достоверни данни за пораженията, нанесени от катастрофата в Чернобил. Населението не е било достатъчно информирано, а в печата се помествали съобщения, омаловажаващи истинските размери на катастрофата. 3,2 хиляди тона радиоактивно месо и 15 т масло от заразената зона са преработени на консерви и разпратени из далечните тогава републики на СССР. Без Москва. В същото време партийните и държавните служители са снабдявани с лекарства и храни от незаразени източници. Докато хиляди граждани са марширували по случай деня на труда под пролетния радиоактивен дъждец.

В Чернобил вече е тъмно. Тук-там по панелките свети някой прозорец и се мярка силует. Животът в зоната на смъртта продължава, защото, както казват хората, участвали в овладяването на аварията и последствията от нея, „някой просто трябва да го направи”.

Чернобилската трагедия е печален урок за човечеството. Ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи. А растителният и животинският свят доказват, че природата може да възстанови баланса си и без намесата на хората. За разлика от направеното от човека, което се руши все повече и с ужасна бързина.

Източник: БЛИЦ

Коментирай чрез Фейсбук
5.0
01

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook
error: Кражбата на материали от Trg.bg е забранена!