img

Уникална рецепта на 2 000 години показва как се е правел хлябът в Древен Рим!

/
/
/
988 Views

През 79 г. пр. Хр. един хлебар прави хляб в римския град Помпей. Той отбелязва името си отгоре – „Собственост на Целер, роб на Граниус Верус“ и го разделя на осем парчета.

За негова жалост и той, и хлябът му биват подложени на много по-голяма температура от очакваното когато Везувий изригва, погребвайки Помпей и всички негови жители.

Хлябът обаче остава прекрасно запазен до наши дни. 2000 години по-късно археолозите го откриват и го поставят в музей в Неапол, откъдето е взет назаем от Британския музей за временна изложба. Там изследователи, съвместно с италианския майстор-готвач Джорджо Локатели (Giorgio Locatelli), успяват да пресъздадат рецептата на хляба. Ето до какво стигат те:

Съставки:

400 g biga acida (вид италианска закваска)
12 g мая
18 g глутен
24 g сол
532 g вода
405 g брашно от лимец
405 g пълнозърнесто брашно

Закваската на хляба се отличава с ферментирало разтлано тесто, което се оставя да бухне. Тестото ферментира като се използват естествено намиращи се в маята лактобацили и по време на ферментацията получава леко вкиснат вкус. Предимството на това е, че по този начин се запазва по-дълго време. Разбира се, трудно е да се каже, че именно това е точният римски метод за направа на хляб, но изглежда значително близко до него.

Лесен метод

Маята се разтваря във вода и се прибавя към biga acida. Двете се смесват с пресятото брашно, глутена и малко вода. Размесва се до хомогенност на сместа. Накрая се прибавя солта и се продължава с месенето още три минути. Оставя се на топка за един час.

След час хлябът трябва да започне да придобива форма и се започва с външния му вид. Около него се поставя връв, която да му придаде отличителна форма, а отгоре се поставят разрези (целта им не е известна, но вероятно за по-лесно разделяне на хляба и продажбата му на парчета). Хлябът след това се поставя във фурна на 200 градуса за 30-45 мин.

Метод за истински майсторски хляб

Както авторите на статията във Fresh Loaf отбелязват, рецептата не е като римската, ако се използват съвременни глутен и мая. Затова от изданието ги подменят от закваска и брашно от древните времена и древна техника за производство на глутен. Те използват брашно от камут (египетска пшеница), ръж и лимец, които са били често срещани по време на Римската империя. Използваната техника е доста сложна (а и скъпа) затова е препоръчително да се изпробва само от хора с опит в готварството и онези, които обичат да изпипват нещата. Подробната рецепта се намира на тяхната страница.

Хлебопроизводството процъфтява в Римската империя от началото на 300 г.пр.Хр. до първата Хлебарска гилдия, която се създава когато хлябът от лукс става всеобща храна. В рамките на 150 години в Рим е имало над 300 майстори-готвачи. Най-добрите от тях са били обучавани в Collegium Pistorum. На тях, нито на децата им, не е било позволявано да се откажат от този занаят.

В руините на Помпей археолозите откриват дузина хлебарни, както и обществени пещи, в които всеки е можел да донесе приготвено вкъщи тесто, за да бъде изпечено през нощта. По ирония, повечето от пещите са били направени от вулканични камъни. Само от пещите на хлебаря Модестус археолозите са изкарали 80 овъглени хляба.

Понякога римляните прибавяли мляко, яйца или масло към хляба си, но това било привилегия само на богатите, които са можели да си го позволят. Имало е и специални хлябове, които да се консумират със стриди; мазен хляб или artolaganus (направен от вино, мляко, мас, пипер); бърз хляб или speusticus; тънък хляб; партийски хляб (Parthian bread) и хляб в римски стил (Roman Style Slipper Loaf).

Коментирай чрез Фейсбук
Сподели новината

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook