img

Тодор Живков се напивал само три пъти през живота си

/
/
/
150 Views

Безспорно Живков е една от най-коментираните и обсъждани личности от нашето минало, припомня ТРГ. Почти всичко около него буди интерес – управленските му маньоври, речите му, младостта му, облеклото и нравите му.

Предлагаме ви откъс от книгата „Мит и истина”, от който ще научите какво е обичал да похапва Тодор Живков и дали е бил на „ти” с алкохола.

Кулинарно битие

Кулинарните си предпочитания Т. Живков оформя в резултат на традициите в правешката семейна кухня. От любимите му ястия са сармите и фасулът – на чорба, на фурна, в гърне или пълнен в чушки. Докато е жива майка му, той често е отскачал до село, за да похапне от домашните ястия. След нейната смърт Пенка Кунина приготвяла пълнените чушки с боб. Без това ястие и правешка баница не минавал нито един Тодоровден.

Застанал на върха на партийната и изпълнителната власт, Живков не изменя на домашното си меню. То, разбира се, е определяно от медицински сестри, съгласувано с лекаря-диетолог под строгото наблюдение на служители на УБО. В него, без да е вегетарианско, винаги е имало зеле и моркови. Изобщо всичко за кухнята е подбирано по качество и по витамини, и по калории. Така че менюто му хем да е скромно, хем да е богато.

Продуктите задължително преминават през химико-бактериологичната лаборатория на Управлението. Това се прави и когато пътува из страната. Проверката става, твърди бившият зам.-началник на стопанския отдел о.з. полк. Атанас Вълев, поне 24 ч предварително – ХЕИ представя сертификат за качеството на продуктите и по преценка някои се заменят с други. За сигурност най-често продуктите се взимат от складовете на УБО, а ястията се подготвят от личния му готвач.

Живков не се бърка в работата на кулинарния изкусител и консумира приготвените само от него ястия. „На Живков и на още двама-трима от висшите партийни функционери – спомня си майстор-готвачът Йордан Стоичков – сервираха храна, която съм приготвял само аз”. Той обаче не потвърждава одумките на някои за вечните му „кулинарни капризи”.

Когато е в ЦК, Живков обикновено обядва на една малка масичка с покривка. „Най-често – твърди помощникът му Костадин Чакъров – менюто му беше хляб, сирене, маслини, чубрица, домати и кренвирши”. Лесен за обслужване, той никога не казва: „Това ястие не е хубаво” (за разлика от Пенчо Кубадински или Тано Цолов например). И друго. „Живков – твърди майстор-готвачът – не сядаше никога сам на масата. Когато нямаше гости, канеше някого от персонала да му прави компания”.

Без да е злояд, той се храни по малко и ограничено. Когато е на лов, дори един път дневно – или само обяд, или само вечеря. Въпреки че след ловуване дружинката се връща с богат улов, „баш ловецът” никога не вкусва дивечово месо. От мръвките предпочита пилешко и агнешко, сготвени със спанак, лапад или пресен лук. Почти всяка вечер му се сервира „заешка диета”.

Намирайки се в резиденцията „Банкя”, понякога си позволява и сам поръчва на личния си готвач пържола. И когато се храни с други хора, определя менюто сам. И пак неизменното боб чорба, агнешко по гергьовски, топли питки и салата. За аперитив предлага по 50 г ракия „Сливенска перла”, а след вечеря по чаша вино „Каберне”. Лятно време минава на селско пържено – миш-маш без яйца и сирене. Накрая завършва с десерт и кафе. Пловдивският корифей на кулинарите Д. Данаилов-Дидо си спомня, че от десертите предпочита млечна баница и овче кисело мляко. И никога не вкусва торта и сладкиши. Десертът е разнообразяван с печена тиква, залята с мляко, крем-карамел, мляко с ориз или плодове.

В еуфорията по време на процеса по дело № 1/1990 се тиражират различни злепоставящи го слухове. „Какво ли не сме виждали през годините – възкликва шофьорът от УБО Кирил Попов. – Често лека кола е изпращана до Хисаря и обратно, за да донесе на Живков една дамаджана минерална вода. До Кричим се ходеше специално за плодове”. В резиденциите е приготвяна храна за всеки ден, а след това е изхвърляна и пр.

По обслужването на Живков в кухнята са възможни всякакви чудатости, но те не са продиктувани от някакъв негов каприз. Особено неоснователни са слуховете за ежедневно приготвяна храна в резиденциите. „Приготвяше се само там – отсича генерал Милушев, – където бяха уведомени, че ще дойде”.

В добавка: Живков наистина е чужд на кулинарни и дионисиеви увлечения. Тази е най-видимата страна от многоликия му и загадъчен характер. Това, изглежда, дава основание зав. стопанския отдел на УБО полк. Бекяров да се запита: „Интересно е къде Живков е изразходвал полагаемия му се порцион от хиляда и толкова лева месечно, когато във всички резиденции консумацията не се заплащаше?”

А може би въпросът трябва да се постави по-иначе: За какво му е бил такъв порцион, който сам определя и увеличава с годините, при такова скромно кулинарно битие?

Правешка баница

Заради повишената му кръвна захар Т. Живков стриктно се съобразява с предписанията на диетолозите. С изключение може би на някои тестени храни – баница, качамак, руска каша. Особено пък ако баницата е приготвена по правешки. Любимата баница на Живков всъщност е традиционната нашенска баница (плънката се прави от сирене, яйца и кисело мляко. Корите се топят в леко подсолено мляко и се редят по две на пластове, намазвани обилно с плънка). Като става любима на Живков, започват да я наричат „ботевградска” или „правешка”. А в родното му село всички домакини знаят за това негово пристрастие. Отбие ли се в дома на сестра си Цветана, дори без да я е предупредил, винаги му се поднася този специалитет. И когато го придружават гости – пак същото.

Посветени твърдят, че баницата за Живков никога не е приготвяна в ресторант. Близките му или от партийния комитет я поръчват на „баш майсторката” Васка Кирова. И други жени – по различни поводи и време – са имали честта да приготвят любимата му вкусотия. „И аз съм месила веднъж – спомня си Пенка Катанска, – мисля, за рождения му ден, друг път от комитета ми поръчаха, повода не знам”.

През последните години този специалитет го усвоява и майстор-готвачът в резиденция „Банкя”. „Ами по някой път – четем в спомена на медицинската сестра Младенова, – когато искаше да си хапне баница, а ние му давахме зеле и моркови, ни освобождаваше по-рано и поръчваше на готвача баница”.

Ужас!

„Алкохолът е необходим само за утеха на експлоатирани от капитализма работници!” Прозрението си Хрушчов го пригажда в контекста на изречения преди години от Ленин постулат: „Съветският човек не изпитва експлоатация!”

След такива мъдри слова защо ли съветският човек продължава да има нужда от „Столичная”? И най-вече неговите ръководители (с изключение на Михаил Горбачов). Самият Хрушчов си е попийвал тайно, като преди всяка глътка (а знае се каква е глътката на руснака) си е казвал: „Наздраве, Никита!” Или Леонид Брежнев. В пътния си багаж винаги е носел водка, макар да е знаел, че поради неизменно гълтаните лекарства ще колабира (такъв е случаят през май 1975 г. по време на вечеря с германския канцлер Хелмут Шмит).

По хитрост Т. Живков е сравняван с Хрушчов, а по тщеславие – с Брежнев. За него обаче не може да се каже, че има слабост към алкохола. Дори след падането му от власт никой от многобройните му хулители не го обвинява в пиянство. С едно изключение – това на израелския писател Михаел Бар-Зоар.

Събирайки материал за бъдещата си книга за спасяване на българските евреи по време на холокоста, писателят се среща и с него. „На срещата с бившия диктатор – пише Зоар във в. „Маарив” – той свърши за час шише уиски”.

Живков всъщност рядко посяга дори към любимото си питие уиски „Балантайн” със стара дата на отлежалост. На дошлите в кабинета му гости обаче предлага чаша уиски или коняк, без той самият да пие. Навремето този факт се разнася като своеобразен шлагер, докато не втръсне най-вече на интелигенцията. Но постига своето – пред очите на хората натрупва куп дивиденти.

Вече като ексдържавен глава в интервю за един от „Труд-овите вестници той се възползва от тях: „Аз съм един нещастен случай – не на шега заявява, – от 18-годишна възраст не пия, не пуша. Ако пия две чашки, трябва да ходя да си лягам. От юноша аз не пия и не пуша, заклет сектант”.

Това, разбира се, го знаем от познатия ни биографичен очерк, но в наукообразен вариант: от 1924 г. той е един от активистите на въздържателното дружество в Правец. Новото сега е, че публично се изкарва жертва на партията от нейния сектантски период: „Имаше линия – оплаква се престарелият вече човек – да не се пие, да не се танцува, да не се ухажват жени. Ужас!”

Напивания

Дошлите журналисти във вилата на ул. „Секвоя” в Бояна по случай 85-ия му рожден ден го задяват:

– Хич ли не сте кривнали по някой път?

– Вие ме снимате тука, че вдигам чашата. Но съм се напивал само три пъти.

И потъва в коловоза на спомена.

– Веднъж преди 9 септември 1944 г. Отиваме на имен ден на колега. Какво направихме там, та се напихме всичките.

Вторият път беше с Ворошилов. След Девети идва Ворошилов и даде вечеря на Политбюро. Аз бях тогава секретар на градския комитет и в качеството си на такъв бях поканен. Той водки разни беше донесъл и ни задължаваше да пием. То почна пиене, от начало до край се пиеше. Който не пие, го наказваше. Аз го гледах така, като не ме виждаше, изливах под масата. Обаче Ворошилов ме забеляза и ми даде водка във винена чаша и се напих.

След кратка пауза се потапя и в третия случай.

– Сакар планина. Обсъждаме проблеми как да създадем икономика за населението там. И ходихме за кеклици. Аз за първи път ловувах кеклици. Изчисляваха, че 30 километра сме преминали пеш. Трябваше набързо да обядваме и да ходим на една среща. И аз какво направих, та пих една чаша коняк и се напих. Качихме се на президиума и питам как ще протече срещата. Колцанов беше първи секретар на Бургас – каза, че ще открият накратко, после ще ми дадат думата. Аз пиян, гледам да печеля време и викам: „Слушай, ти по-дълго се спри на проблемите”. Той говори малко, но после взе думата местен другар и говори много, златни му уста, а аз доволен. Колцанов му праща бележка да спира, а аз викам: „Говори хубаво”. А Колцанов се ядосва: „Хубаво – глупости, глупости говори!”

Човешко е и държавният глава да се напие. И не само три пъти.

Из „Мит и истина”

Източник: 24 часа

Коментирай чрез Фейсбук
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook
error: Кражбата на материали от Trg.bg е забранена!