Тази стара жена не вярваше, че слуховете за мъжа ѝ са верни, но когато разбра истината, изпадна в шок!

Мария Златич не бе чувала нищо от мъжа си за близо 60 години. Тя живееше с около 200 лева на месец в малка хижа в гората – много скромен живот.

Един ден тя получи неочаквана новина! Тази история започва още през 1956. Това беше годината, през която младата двойка Мария и Момчил Златич емигрират в Австралия, едно невероятно приключение за тях двамата.

Той е работил като дърводелец, а тя е управлявала малкото си домакинство. Животът бил добър. Те дори успели да получат австралийско гражданство. 18 месеца по-късно, обаче, Мария получава новината, че майка ѝ е тежко болна. Младото момиче веднага резервира билет за дома и се връща, за да се грижи за майка си.

Тя не знаела тогава, че никога няма да види Момчил отново.

Мария се грижи за умиращата си майка, до последния ѝ дъж. Въпреки това, друго нещастие очаква младата булка: по неизвестни причини, тя не е била допусната да се върне в Австралия при Момчил.

Двойката редовно си пишела писма един до друг, в продължение на години, за да се поддържа контакта по време на тяхната раздяла. Но писмата започват да идват все по-рядко, докато не спрели напълно. Разстоянието се оказало твърде голяма пречка за техния брак.

Годините мълчание станали десетилетия…

Мария живее на малката си пенсия сама в къщичката си. Съседи помагат на жената, когато има нужда от подкрепа. Сега 86-годишната Maрия още се държи.

Появиха се обаче слухове, че съпругът ѝ направил доста пари от земеделие в Австралия през годините и в крайна сметка отново се оженил там. Тя решила да проучи с помощта на един приятел. Не можела да бъде по-изненадана да разбере, че слуховете са верни.

За съжаление, тя също така открива, че той е починал през 2011 г., но след това дошъл големият шок: Тя била наследница на $ 670 000 от завещанието му.

Отнема ѝ 4 години официално да уреди наследството, но Мария изненадва всички с плановете си за парите. В един красив жест, тя решава да сподели богатството с всички хора, които били до нея и я подкрепяли през последните години и десетилетия.

Нейните думи по въпроса са доста трогателни:

„Аз не се нуждая от всички тези пари. Всичко, което ми трябва, е вода, хляб, и дърва за зимата. И аз със сигурност не се нуждая от пари, когато съм сама.“

Каква жена! Тя знае какво е значението на живота. Нейната история е вдъхновяващо напомняне, че парите не са всичко.