Тайните на резиденциите на Тодор Живков

Докато трудещите се мизерстват в бунгала, червеният елит разпуска в дворци и луксозни почивни домове

Каквото и да се говори за миналото, има една област, в която НРБ си остава ненадмината – строителството на луксозни резиденции за комунистическата върхушка. И въпреки че са стрували много скъпо и са направени с излишно разточителство, след промените голяма част от тях имат незавидна съдба и са разрушени или остават неизползваеми.

Основната инициатива за издигането им, разбира се, е на Тодор Живков. Само за последните 25 години от управлението му са построени 30 резиденции. Към тях обаче не се броят почивните домове на ЦК на БКП и на Министерския съвет, които заедно със специалните хижи са между 50 и 60 из цяла България.

Отделно от тях са и 15-те ловни стопанства, а с разкошните за времето си домове на ЦК на БКП и тези на окръжните комитети в провинцията броят им надхвърля 100. Цифрата е наистина внушителна и впечатлява не само в сравнение с развитите държави, а дори и с бившия Съветски съюз, откъдето по принцип идва тази елитарна система.

„За Тодор Живков е разказвано често, че е много прост човек, много елементарен, много хитър дори, но никой не е казвал, че той беше много комплициран – разказва пред „168 часа“ Дамян Дамянов, който навремето е израсъл в обкръжението на диктатора. – Именно благодарение на дълбоките си селскосиромашки комплекси той смяташе, че е велико завоевание да се строят резиденции.

Въпреки че едва ли е знаел историята на Луи ХIV, той се стремеше да остане в историята като един „генерален секретар слънце“.

Още повече, като се има предвид, че той разполагаше и с пълната власт, а постепенно започна да обича и лукса. И то не толкова за самия себе си, колкото да се „изфука“ пред чуждестранни гости, тъй като освен всичко беше и парвеню. Искаше да го признаят колко е велик и какви дворци има.

Западните правителства, а също и английската кралица по правило настаняваха в тях само главите на делегациите – президенти, министър-председатели и т.н., а другите са по хотели. Бай Тошо вкарваше всичките делегати по резиденциите. Целта е да могат да правят реклама, защото колкото повече хора има в тях, толкова повече ще се говори за него и той ще се прочуе.

Другата отличителна черта, която издава комплексите му, е, че на делегациите, отседнали в резиденциите, се правеха подаръци. Например папа Франциск и неговите предшественици също правят, но много скромни подаръци.

Английската кралица по подобен начин подарява дребни неща като чаши или прибори с нейния образ, герб и т.н., докато нашите даваха икони, картини, копия на златни съкровища…“

В началото непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г., макар да идват с обещания за братство и равенство, комунистическите вождове се настаняват направо в царските дворци. Но и те бързо им отесняват. Никой у нас не е описал по-добре тази ситуация от писателя Георги Марков.

В есето му „Идеали, идеология и действителност“ по този повод четем:

„Първият лъч, най-високостоящият – това са хората от върха. Това са Политбюро, Министерският съвет, първите секретари на окръжните комитети на партията, по-видните членове на Централния комитет, по-изтъкнатите партийни и държавни лица и, разбира се, техните семейства. Това са хората с почти неограничени привилегии, хората, които смятат, че държавата е тяхна бащиния и те могат да правят каквото им хрумне. Те са ония, за които бедните дворци на Борис III бяха прекалено скромни и те си построиха разкошни вили и приказни жилища

Един покоен член на Политбюро преди години пред мен се ядосваше, че българската монархия не е построила добри пътища, и той гневно добави: „Поне дворци да бяха ни оставили, а то – кокошкарници!“. Дресирана в традициите на смайващия просташки блясък на Кремъл, тази група от хора, които наричат себе си комунисти, установи само в няколко години най-драстичните кастови отношения.“

В същото време британската кралица Елизабет II, която сега чества 70-годишен юбилей, откакто е на трона на Англия, Шотландия и Уелс, притежава не повече от 15 резиденции. Но извън парвенющината на другарите е проблемът с огромните разходи, с които натоварват икономиката на цялата страна.

„Ако приемем, че имаше общо около стотина такива „обекта“, построяването на всеки от тях е струвал между 5 и 15 млн. лева. – пресмята Дамян Дамянов. – Отделно поддръжката им докъм 1962-1963 г. е по 1 млн. лева на година, а после се вдига на 5-6 млн. Разходите са сериозни – имаш охрана, отопление, осветление, паркостроителство, пътища…“

През 1946 г. у нас държавата притежава малко царски резиденции.

„Най-красивата от тях, която съм виждал, е „Евксиноград“ с дендроновия парк – продължава разказа си Дамянов. – Той е световна забележителност, направена е с много любов и внимание преди повече от 100 години.

Другата прекрасна, която е на цар Борис III, е дворецът „Кричим“, който е много стилен. Дворецът „Врана“, също много забележителен, и още няколко като „Царска Бистрица“, комплекса в Саръгьол и къщата в село Баня. Ако към тях прибавим и двореца в центъра на София, пак става дума само за няколко луксозни обекта.“