Шкумбата изригна: Получих кървав завет от баба Ванга!

Един от най-популярните и обичани български актьори и шоумени Шкумбата шокира всички със странните си мераци.

Той заяви, че като умре иска да го кремират и сложат в пясъчен часовник, за да си доработи. Кой е той? Димитър Туджаров-Шкумбата е един от най-популярните и обичани български актьори и шоумени. Съдбата му изглежда предопределена – да дарява хората с усмивки и да ги кара да забравят за грижите и проблемите, като това му е предсказано от самата Ванга. Шкумбата е роден в Петрич и израства в близост до дома на голямата пророчица. Въпреки, че завършва ВМЕИ в София и е магистър по Автоматика и телемеханика, той не може да избяга от предначертаното и започва да се изявява на сцената.

През 1981-а година актьорът изиграва първата си роля във филма на режисьора Александър Раковски – “Дисонанси”. Следват много изяви и ангажименти, в които той залага на комедийната си дарба. Шкумбата води и свои хумористични рубрики в тв-предавания, като “Събота късен следобед” и “Добро утро”.

Моноспектаклите му, сред които са “Смях до сълзи”, “Животът иска жертви, но няма да сме ние”, “Тежко е, но няма как!”, “Параграф 23”, както и новият – “Бивали-небивалици” също се радват на голям интерес. Ето какво още каза Шкумбата в интервю пред в. Труд:

– Шкумба, в навечерието сме на Нова година. Аз тропосвах държавата от Кърджали до Козлодуй в снеговалеж и наистина за първи път от години, бях спокоен, когато шофирах. Ще споделя и друго, че скоро – пътувайки от Смолян за представление в Драматичния театър и на съвсем сух участък, един мъж с нов модел джипка се завъртя така, че едвам избегнахме удара.

После си разсъждавах на една бензиностанция за това и се питах как се получи – дали той се е разсеял, или нещо друго, но ние сме си виновни в такива ситуации, затова казвам – очаквайте ги, зима е и дори в сухите участъци – карай по-бавно, а който не може да не шофира – да не го прави, защото това е най-трудното време през годината! У нас по пътищата умират повече хора, отколкото в сражения в някои страни, в които се водят войни… Иначе Новата година ще я посрещна работейки. Аз почивах само на Бъдни вечер и Коледа, защото това са истинските празници, а Нова година е работен ден.

– Какво да очакваме от теб през новата година, която ще бъде юбилейна за теб?

– Догодина в цялата страна започват празници всеки ден, защото аз правя 45 години на сцената и 65 житейски. Искам да благодаря на Министерството на социалните грижи и труда, тъй като нали ни изгоряха архивите в естрадата за повечето колеги, така че аз няма да се пенсионирам, тоест – ще си умра млад!

Взели са решение за всеки творец, като умрем – да ни кремират, после да ни вкарат в пясъчен часовник да си доработим, за да няма неумрял, не пенсиониран творец! Ако съм жив, премиерата на новия ми спектакъл ще е на 6-ти октомври, а дотогава обиколката ще е у нас и в чужбина с – “Бивали-небивалици”. Отсега мога да поканя всички на 6-ти април в Лондон, където в един голям театър ще седна на рояла, за да покажа Клайдерман как не може да свири.

– Често ли ти се случва, докато бързаш за участие да те спират полицаи и глобяват ли те, или те карат да им кажеш някой виц?

– Всичко се случва, дори веднъж бях глобен, без да съм нарушил правилата – пред очите на жена ми. Един ме спря в района на Дупница, позна ме и каза – глоба 10 лева и фиш! -Викам му – защо? А той – ти такива работи говориш за нас, че не може нищо да не си нарушил, но… Просто се заяде с мен и жена ми каза – намери си майстора! Има и други варианти, например като ме спират полицаи и аз им казвам – здравейте, колеги! Те -какви колеги?! –Ами, само вие, престъпния свят, бездомните кучета и ние – артистите се засичаме нощно време в 2-3 часа… А те

– Шкумба, скоро имал ли си взимане-даване с КАТ?

Отговарям им – взимане – никога, дайте нещо, та да ви запомня… И те викат – аре, бегай! – Пътуваш много на турнета по света. В коя страна чувството за хумор е най-общо с нашето и къде са най-трудни за разсмиване? – Немците имат страшно чувство за хумор, чак ме плаши – немецът е най-труден да го разсмее човек, също и англичаните, особено сега с този Брекзит. Иначе италианците и руснаците са като нас, там също има тъщи, пияници и горе-долу се смеят на този вид проблеми.

– Изкушавал ли си се да останеш за постоянно в някоя от страните, където си гастролирал?

– В Израел бих живял. Там макар че има напрежение във въздуха, но хората са спокойни и се чувствам у дома си. – Ти си приятел с повечето популярни лица у нас. Кой е най-големият шегаджия от тях и би ли споделили случка с него? – Те са много, но с Орлин Горанов винаги много се смеем. Двамата с него, дори ни арестуваха по времето на развитото социалистическо общество и ни изпънаха до една стена. Причината беше, че минаваше главният секретар и точно тогава ние си разказвахме един виц за Ленин и Сталин. Те били положени един до друг в мавзолея, това си е факт и дошли двама грузинци. Единият казал – смотри нашия Сталин, какъв е голям, какъв е едър, какво чело, какъв нос! А другия рекъл – а това до него какво е? Това е ордена му на Ленин!

И двамата с Орлин се смяхме на този виц, а онези видове служби само казаха – не мърдай! А аз казах – Орлине, мръдни! Викам му – сега ще се чуе от някъде една безвъздушна – туффф… С него всичко обръщаме на усмивка. Сега, като отидох на промоцията на неговата книга и седнах до Камелия Тодорова, а тя ме пита – колко години врътна, Мите? Аз – 65! И тя – Боже, и ти си 54-ти набор. Предложих й – дай да направим догодина един концерт – 130 години не стигат, но тя се уплаши.

После Орлин направи грешка да ме изкара на сцената с думите, че се знаем от години, а аз викам, че съм израснал с песните на Орлин Горанов,но всичко е точно. Невероятни за мене останат и срещите ми с двама от великите български творци – Тошко Колев и Петър Слабаков, с които ни запозна режисьорът Мишо Дървенски. После с тях станахме приятели, докато те си заминаха от този свят и може би ме чакат там горе да си седнем и да си разказваме весели истории.

– Съгласен ли си с Развигор Попов – “жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи – не е семейство” и каква е твоята рецепта за семейно щастие?

– Не, не съм съгласен! За семейното щастие ще кажа, че можеш да запалиш искра, само като удряш камъните. За мен няма да е семейство, ако единия ходи примирен с наведена глава, със свещ в ръка и си чака края, а другия му се е качил и го язди, без значение – мъж или жена. В едно семейство трябва да има скандали, но то трябва да върви, особено имайки вече и деца – да върви, решавайки проблемите си вътре. Като си създал деца и за тях ти си пример!

Аз сигурно не съм най-добрия баща, защото моите синове израснаха докато пътувам, но се старая доколкото мога, а аз не мога – да бъда по-малко дразнител вкъщи. Когато бях в Лондон и една английска журналистка каза нещо, което ме потресе и аз постоянно си разсъждавам дали не е права. Тя каза – следя какво става в България и за това сте виновни вие – българските мъже, защото имам чувството че мъжете в България сте родени от баби, защото един мъж прави историята още от римско време.

Той тръгва напред с меч в ръка, той завзема територии и осигурява прехрана, а ние жените сме да създадем семейство и да раждаме мъже. Дотук спирам…

– Какво мислиш за модата на силикона и екстеншъните сред младите момичета?

– Тази мода за мен е – благодаря ви, доктор Енчев! Размерът имал значение?! Всички, за които размерът има значение – да се задавят дано. Как може – човек е красив, както е създаден от дядо Боже – от архитекта на Вселената и той е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма два камъка еднакви и забележете, че винаги има някой, който харесва някого.

– Ти си от Петрич и познаваш Ванга още от дете. Коя е най-разтърсващата среща с голямата пророчица, която си имал?

– Когато тя ми каза – не карай колата си до Нова година, че ти е писано нещо лошо… Обаче аз, вече на 31-ви декември бях забравил предупреждението, иначе дотогава го спазвах и пътувах само с влакове и рейсове. Качих се на колата и катастрофирах, а след това като отидох при нея и тя още от вратата ми вика – защо не изчака два часа до новата година? Сега, застани пред иконата и дремни малко, защото сърцето ти спи. Оттам-нататък спазвам всичко, което ми е казвала.

– А спазваш ли още заръката й да не близваш алкохол и как си обясняваш, че си оцелял при 12 катастрофи?

– Разбира се, продължавам да не близвам, това не го и мисля. Дори, когато лекарите ми предписаха чаша червено вино – пийнах, но не ми стана добре. Чудя се, на Коледа също трябва да си кажеш “наздраве”, може би една глътка, но пак не ми комфортно. Казала ми е – Господ те пази, спазвай си пътя!

– Какво ти е споделяла Ванга за вярата и за Бог?

– Тя вярваше в Бог и дори ме накара на стари години да се кръстя – на 39 години. Каза ми – ти не си кръстен, иди, това ще те пази. Аз смятам, че има по-велика сила от нас – едни я наричат Господ, други -природа, Аллах, Буда, но е много по-силно от нас. Думи на Ванга са – най-големите грешници ходят най-много в черквата. Тя каза, че е достатъчно, като се сетиш за някой човек – да спреш, където и да си и да запалиш свещ, защото вярата и Господ са вътре в нас. Ванга ми е разказвала, че духът се отделя на 40-тия ден от тялото и тогава преминаваме от един вид в друг – от материалния в енергийния свят.

– Истина ли е, че Ванга не е обичала парите, докато в днешно време материалното все повече измества духовното…

– Да, дори като хората й оставяха пари и тя ги избутваше с лакът в едно кошче за боклук, даже не ги докосваше и казваше – това ще ги изяде. Има такива хора, които така живеят – броят, броят парите и все не им стигат… Имам виц за това – двама българи в София намерили едно портмоне. Броили, броили, броили и единия казал – не стигат. Аз питам – на кой му стигат парите?

– Какъв е заветът на Ванга към българите според теб?

– Не е завет, но тя много се ядосваше, защото искаше българите да вярваме повече и в себе си и в доброто, а ние сме неверници. Тук има голяма злоба и агресия помежду ни, каквато няма никъде извън България. Тя каза – много има да си плащаме, защото първото клане сме го направили ние -на богомилите, християни колят християни…. Аз си мисля, че ние сме си виновни за всичко, не отоманското 500 години “присъствие” тук ни е променило, а ние самите.

– Най-необикновената случка, на която си бил свидетел при Ванга?

– Още като малък една случка ме шашна. Тогава при нея бяха дошли Валентина Терешкова и Вячеслав Тихонов и аз видях, как след това този човек пребледня.

Ванга му предсказа, че ще стане много известен, а той още нямаше как да знае, че ще снима “17 мига от пролетта”. Тя му каза и други неща за семейството му, които се потвърдиха още на място. Не мога да забравя и следната история, когато при Ванга дойде една гъркиня, чието дете беше изчезнало преди 17 години. Тя плачеше, защото не знаеше нищо за него от тогава, но Ванга й каза да се прибере обратно, защото детето й вече си е вкъщи. Когато гъркинята отиде до пощата да провери и детето й наистина се обади от тях.

– Ванга ми каза, че рано или късно нещата у нас ще се оправят, даже вече му идва времето. Аз го чакам това време, защото тя ми предсказа, че ще го доживея! Като я питах – аджеба, по какъв начин ще стане това тук да тръгнат нещата напред и тя каза – ти си нормален, земен човек, ако ти кажа тище го кажеш на всички. Дай Боже това да стане. Тя ми каза също – обикаляй по света, но не напускай България. Пътувайте, където пътувате, но не напускайте за постоянно.

– Любима мисъл?

– Когато парите за броя свещички на тортата, стане по-голям от цената на самата торта – човек остарява. Не остарявайте никога!