img

„Реформата“ с вестниците ще струва милиони на данъкоплатците

/
/
/
107 Views

Тотална неяснота цари колко ще струва на данъкоплатците решението на кабинета държавата да поеме транспорта и дистрибуцията на вестници и списания след изтеглянето от този бизнес на две фирми, свързани с депутата-издател Делян Пеевски, и заместването им от държавното предприятие „Български пощи“, научи trg.

Това стана ясно след изявления на транспортния министър Росен Желязков по БНТ.

Въпреки че бе попитан три пъти какви субсидии ще дава бюджетът на държавната фирма за новите й задачи, министърът не отговори, пише вестник СЕГА.

Но пък призна, че досега е имало частен монопол в разпространението на печатните медии. „Считано от 1 март, „Български пощи“ се оказаха единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика „, посочи Желязков. Държавното дружество се оказа в тази роля, след като фирмата „Национална дистрибуция“ реши да прекрати дейност. Положението допълнително се усложни, тъй като и веригата „Лафка“ затвори своите обекти, в които вестниците се продаваха наред с лотарийни билети, цигари, алкохол, чипс и семки. На практика министърът просто потвърди обществено известната „тайна“, че битието на печатните медии в последните години е било напълно зависимо от частния монополист „Национална дистрибуция“.

Желязков направи странен коментар за критичната ситуация: „Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това“. Той обясни, че „Български пощи“ се справят добре, покривали страната и осигурявали националното разпространение в партньорство с дребни регионални дистрибутори, които по думите му били около 40.

„Прогнозите за разходите зависят много от отношенията с тези дистрибутори и от размера на отстъпката от издателите. Очаквам точният дефицит от тази дейност да е ясен до месец- два, след като се видят потоците – приходи и разходи. Конкретната цифра ще бъде артикулирана много коректно“, заяви министърът. Той посочи, че държавата може да финансира с до 15 милиона евро разпространението на печата, без да се налага да иска съгласие за това от ЕК. Надеждите му били необходимата сума да е „много по-малка“. Преди месеци правителството твърдеше, че са правени анализи и калкулации за тежестта, като обясняваше, че „Български пощи“ просто ще станат още един ключов разпределител на вестници. Сега става ясно, че държавното предприятие поема губеща дейност, от която частната „Национална дистрибуция“ е решила да се откаже, и ще бъде единствен национален играч.

Транспортният министър обяви още, че за превоза на вестници в цялата страна „Български пощи“ ще търси подизпълнители. „В момента е подготвена една голяма обществена поръчка. Подизпълнителите ще са основно за транспортната част“, поясни той.

Желязков добави, че за да запълни дефицита на „сергии“, получил се след затварянето на „лафките“, „Български пощи“ ще отвори свои обекти за продажба на печатни медии. „До края на другата седмица ще бъдат 700 повече местата, които ще бъдат разположени допълнително към над около 4000 хиляди точки за продажба на периодика, съобщи той.

Сътресенията идват, след като години наред държавата наблюдаваше „окрупняването“ на бизнеса с дистрибуцията на вестниците, гибелта на десетки фирми разпространители, изчезването на огромен брой печатни издания и убиването на конкуренцията на вестникарския пазар. Сега, когато на частния монополист му стана неизгодно, дейността се стоварва на държавното пощенско предприятие, което и без друго има тежки финансови проблеми.

Как се стигна дотук

На 23 октомври м.г. премиерът Борисов изненадващо оповести, че от догодина „Български пощи“ започва да продава вестници и списания. Решението бе огласено след поредното посещение на „Репортери без граници“ в България, след среща с президента Румен Радев и след констатацията от страна на чуждестранните наблюдатели, че ситуацията в българските медии е „абсолютно ужасяваща“. В отговор Борисов представи идеята си като мярка за подобряване на състоянието на медийната среда у нас и като битка за свободата на словото. „Пощите са 100% държавни, имат достъп до всички обществени места, така че гарантираме, че всяко издание ще иде там, където трябва“, каза Борисов. Още тогава обаче се появиха съмнения, че с включването на държавата в разпространението се прави опит транспортните дружества, контролирани от Пеевски, да бъдат облекчени от разходите по разнасяне на печата из страната. След закриването на частните лотарии обаче дойде и затварянето на над 1100 обекта на „Лафка“, което принуди държавата да прави и нова мрежа от репове.

Широко затворени очи

Комисията за защита на конкуренцията има важен „принос“ за сегашния развой. Тя три пъти анализира разпространението на печата и нито веднъж не видя дефекти и лоши тенденции на този пазар. През 2013 г. КЗК прие, че появата на „Лафка“ и изкупуването на множество по-малки дистрибутори няма да възпрепятства конкуренцията. В последния си анализ от 2017 г. пък обяви категорично, че „централните всекидневници се разпространяват на територията на цялата страна и са достъпни за всички читатели“. И обобщи, че „не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите“. Съвсем небрежно бе подхвърлено признанието, че „за разглеждания период е характерна концентрация на услугите в по-малко на брой фирми“.

Дунавмост

Коментирай чрез Фейсбук

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook