img

Разтърсващ разказ: За мизерията, в която бавно умират нашите баби и сините лампи на депутатските мерцедеси!

/
/
/
206 Views
loading...

Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България, не е както в Берлин.

Улиците празни, тук там някой дядо и баба останали да пазят духът на Родината! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка.

– Момче, спри за малко.

– Да, бабо, кажи.

– Аз май съм се объркала чедо!

Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.

– Тръгнах към дома си, ама май съм поела в друга посока! – и избърсва една сълза от очите си.

– Къде живееш? – питам я.

– Ами на центъра на селото, аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?

– Не – отвръщам аз.

Бабата ме поглежда и очите и отново се насълзяват. – Как така се обърках – тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си.

– Да те съпроводя до домът ти – успокоих я аз.

– Благодаря ти – изохка тя и от очите и се стекаха сълзи.

Изпратих я и тръгнах по тихите улици, но нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси. Къде ли се скитат чедата на бедната женица? Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото? А аз пътник по чужди земи, вече не изпитвах удоволствие от разходката си. В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите.

После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България? За това едва ли мисли правителството! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони?

Просто думи, от които се възползват определена група хора, а друга, по-голяма ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:

– Аз май се обърках чедо …

А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. „За тази година имаме такъв и такъв растеж…“, „Инфлацията е само… процента“… Вече сме европейци… Осигурихме… работни места….“ … А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него !

Автор: Едно ЧЕДО на БЪЛГАРИЯ, което живее в ГЕРМАНИЯ !

Коментирай чрез Фейсбук
 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следете ни във Facebook