
Получих заплата от 7 лева! Емигрирам и никога повече няма да се върна в България!
Здравейте! Аз съм бедна улична музикантка, без семейство и от 8 години свиря из подлезите на Варна. Отказват да ме вземат на работа, защото нося перука.
Така започва тъжната изповед на едно българско момиче, видя ТРГ
Наемали са ме да свиря единствено по курортите, и то когато изглеждах още добре и имах своя коса на главата си.На 1 септември обаче уж ми излезе късметът – взеха ме като хигиенистка в един ресторант и аз много се зарадвах.
Тъй като имах нужда от пари, помолих шефа да карам две смени. Така работех от 8 до 22 ч срещу 2.30 на час. В една тетрадка точно се записваха смените и аз бях спокойна, че присъствието ми се води под отчет. Но на 10 септември шефът влетя бесен в ресторанта, като бълваше псувни и закани.
Чул ни с останалите от персонала, че сме говорели зад гърба му. Изгони ме, без да ми плати, а уж беше много доволен от мен. Не ми дължал нищо, тъй като съм била на изпитателен срок.
Изчислих, че съм работила 115 часа и трябва да ми даде 264 лв. и 50 стотинки. Той обаче отказа.
Персоналът в това заведение непрекъснато се върти – старите напускат, защото шефът се отнася лошо с тях и ги лъже с надниците. Но тъй като има много хора без работа, все се намира някой да се излъже и да му слугува. Малко преди това се пробвах да работя в един шивашки цех. Изкарах обаче само три дни.
Когато си поисках парите, началничката се развика. Не ме ли било срам да си искам надниците, и то като съм в пробен срок. При тях имало хора, дето се задържали по за месец-два, и пак не им плащали, а аз съм искала пари за някакви си мизерни часове работа.
А баш собственикът пък едва не ме наби, като му казах, че има Господ, който всичко вижда, и един ден ще му се върне лошото отношение към хората. Разкрещя ми се да изчезвам, докато не ме е изкарал с ритници от шивачницата.
Все пак ми дадоха 7 кирливи левчета за тия 3 дни, които им работих.
Тук е така – джунгла, в която работиш, а не ти плащат. Богатите са свикнали да използват безплатни роби. Затуй ще избягам и повече няма да се върна в България.
А на всички, които се отнасят с пренебрежение към работниците си и ги лъжат с парите, ще кажа – всеки ще пожъне, каквото си е посял.
Юлия, novini.bg