img

Павел: Баща ми умря в ръцете ми в Спешното в Девин (потресаващ разказ)

/
/
/
442 Views

Смъртта на мъж в Девин предизвика проверка на институциите. За случая има жалба чрез медиите до РЗИ и директора на Спешна помощ в Смолян от Павел Шилев, син на починалия мъж.

В нея той заявява, че баща му е починал, заради час и половина размотаване от медиците.

Трагедията се разиграва на 12 срещу 13 февруари т.г. 65-годишният Асен от доспатското село Змейца имал проблем с дишането и силен задух.

„Обадихме се на Спешна помощ в Доспат, екип му направи бърз тест за коронавирус в къщи, той беше отрицателен, а кислородната му сатурация бе 82 процента. Фелдшерът заяви, че е за болница.

Към 23 часа баща ми беше закаран в Девин с линейка. Позвънихме на звънеца на спешната помощ. Отвориха ни след около 20 минути две жени. Попитаха ни прегледан ли е болният и казаха: „След като е прегледан в Доспат, карайте го направо в отделението на болницата“ и затвориха вратата.

Входовете към болницата бяха затворени и ние отново позвънихме на вратата на спешната помощ. Отвориха и казаха, че трябва да минем през техния вход, да се направи снимка на баща ми и тогава да го приемат.

Никой от дежурните, нито лекар, нито фелдшер прегледа баща ми, а той беше със силен задух. Не му направиха нито инжекции, нито нищо, въпреки че се влошаваше с всяка минута. Говореха помежду си само за документи – кой какво трябва да представи и такива подобни“, заявява Павел Шилев, цитиран от „Марица“.

В жалбата си той посочва, че след около половин час е дошъл доктор, който му е направил снимка.

„През това време баща ми посиня. Сложиха го на кушетка и му дадоха маска да диша, но аз видях и казах на сестрата, че маркучът не е свързан към кислородната бутилка. След минута баща ми се влоши и почина в ръцете ми. Каза ми „махни ми маската и ми дай водичка да пийна“ – това бяха последните му думи!“, казва синът.

Той заявява, че не иска да съди виновните за смъртта на баща си, а иска да се избегнат повече трагедии.

„Борихме се да съществува тази болница в Девин целия район и какво стана – поне да ги затворят, защото сега те са едни диспечери и ако не се вземат мерки ще има и други случаи като този на баща ми“, заяви Павел Шилев.

Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян д-р Велин Денев каза, че ще има щателна проверка по случая.

„Ще направя проверка по случая, след като се върна на работа, тъй като съм в болнични. Има телефонни записи, записи на камери, записи на тел. 112. Отговорността е персонална, който е сбъркал, ще понесе своето наказание, щом има починал“, заяви д-р Денев.

ОТ TRG публикуваме цялата жалба както е изпратена до медиите:

До
Директора
на РЗИ
гр. Смолян

С копие:
До
Директора
на спешна помощ
гр. Смолян

ЖАЛБА
от Павел Асенов Шилев, с. Змейца, общ. Доспат,
Уважаема д-р Кубатева,
Уважаеми д-р Денев,

На 12 срещу 13 февруари към 22 часа извикахме спешна помощ през телефон 112 за баща ми Асен Малинов Шилев. Имаше задух и трудно дишаше. На място дойде екипът от Доспат. Прегледаха баща ми, направиха му бърз тест за коронавирус, беше отрицателен, също така ЕКГ и му измериха кислородната сутурация, която беше 82 %.

Фелдшерът прецени, че трябва да бъде закаран в болница. Към 23 часа баща ми Асен Малинов Шилев с линейка от Доспат беше закаран в спешната помощ в град Девин. Позвънихме на звънеца на спешната помощ. Отвориха ни след около 20 минути две жени. Попитаха ни прегледан ли е болният и казаха „ след като е прегледан в Доспат карайте го направо в отделението на болницата и затвориха вратата.

Входовете към болницата бяха затворени и ние отново позвънихме на вратата на спешната помощ. Отвориха и казаха, че трябва да минем през техния вход, да се направи снимка на баща ми и тогава да го приемат. Никой от дежурните, нито лекар, нито фелдшер прегледа баща ми, а той беше със силен задух. Не му направиха нито инжекции, нито нищо, въпреки че се влошаваше с всяка минута. Говореха помежду си само за документи – кой какво трябва да представи и такива подобни.

След около още половин час дойде дежурният лекар от болницата, доктор Яръмов, който му направи снимка. През това време баща ми посиня. Сложиха го на кушетка и му дадоха маска да диша, но аз видях че през нея няма нищо и когато казах на сестрата, чак тогава тя видя, че маркучът не е свързан към кислородната бутилка. След минута баща ми се влоши и почина в ръцете ми. Каза ми „махни ми маската и ми дай водичка да пийна“ – това бяха последните му думи!

Изказвам огромното си разочарование от отношението и бездействието на екипа, който трябва да оказва спешна помощ на болните. Една снимка не лекува! Не лекуват и документите! Лекуват лекарствата и отношението към болния! Не е ли задължение на екипите на спешна помощ първо да прегледат болния, да го реанимират, да му направят необходимите манипулации и чак тогава да го пращат на изследвания и където трябва да отиде??? В смъртния му акт час на смъртта е 01 и 30 минути. Това са два часа и половина размотаване!

Възмутен съм не само от бездействието на персонала на спешна помощ, но и от отношението им към болния. Вместо да му дадат кураж се подхвърляха думи като „той е посинял, всеки момент ще издъхне“, „защо идвате чак сега“ и други подобни коментари в негово присъствие. Кой е виновен за смъртта на баща ми?! Екипът от Доспат, екипът на спешна помощ от филиала в Девин, или някой друг??? КОЙ???

Обръщам се към Вас не защото търся възмездие, а защото не искам това да се случи и с други подобни пациенти, търсещи помощ във филиала. И защото хората, които са се отдали на тази професия, трябва да проявяват повече човечност и хуманност, а не да бъдат диспечери и мрънкащи чиновници пред болните и умиращи пациенти!

Надявам се, че ще извършите проверка по случая и ще вземете необходимите мерки за това да няма вече подобни случаи, като нашия, който отне поредния човешки живот!

Източник: Блиц

Коментирай чрез Фейсбук
Сподели новината

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook