img

Норвежка социална служба държи българче от 6 години – оперирали му ушите и го тъпчели с успокоителни

/
/
/
152 Views

Нова страховита история на българи, чието дете е отнето в Норвегия, бепе разказана в сутрешния блок на bTV.

Преди 6 години съседи подават сигнал, че 2-годишният син Миран на Емилия Арсенян е жертва на домашно насилие.

„На 6 ноември 2012 г. дойдоха три полицейски коли в къщата, където живеем. Той тъкмо беше станал от сън. Грабнах детето си. Обаче като го грабнах, му казах: „Ще те вземат, майко”. Той ме прегърна. Двама полицейски ме дръпнаха, взеха ми детето от ръцете и ме хвърлиха на земята”, разказа майката. Три месеца Емилия и съпругът ѝ Торник Арсенян нямат право да виждат детето си и не знаят къде се намира.

 

 

Първата им среща с детето след раздялата е за кратко и в присъствието на социалните. Тя е и последната за следващата една година.

„След тази среща те ми забраниха да си виждам детето, една година не си виждах детето. И след 6 месеца получих инфаркт и инсулт наведнъж”, каза Емилия.

„Постоянна грижа за децата, но в един момент ти отнемат децата – това е най-най-големият удар”, допълни и бащата Торник Арсенян.

Историята на Емилия и Торник научаваме от Валентин Желев. Той е администратор на онлайн групата на нашите сънародници в Норвегия. Живее там от 10 години и дава гласност на случаи като този.

„Отношението на властите е брутално. Просто идват ненадейно, отварят, влизат в дома ти и започват. Показват си баджовете и започват да разглеждат какво имаш в хладилника си, как се грижиш за децата, какво ядат. И това може да продължи с месеци. В големите медии де факто не излизат много неща. Повечето излизат в свободните, по-малки медии”, посочи Желев.

Руне Фардал е разследващ журналист. Телевизионният му канал се излъчва в интернет. Фардал разследва действията на държавата срещу семействата и съдбата на децата, след като попаднат в домове или при приемни родители. Обяснява ни защо критиците на системата за закрила на детето определят действията на служителите й като „законно отвличане на деца”.

 

 

„Наричат го законно, защото държавата стои зад тях, законът е на тяхна страна и те го спазват. Но детето все едно е отвлечено. Но не като от престъпник, който влиза у вас и го краде. И това е разликата с „легалното отвличане”. Те използват закона да отвлекат детето ви”, смята Руне Фардал.

По официални данни процент и половина от децата на Норвегия живеят в социални домове или в приемни семейства. Барневерн се нарича норвежката служба за закрила на детето.

„Системата е развалена, а зад всичко стоят парите. Когато общината или службата за закрила на детето взимат деца, те могат да направят 2 неща – да се опитат да помогнат на семейството – за което общината трябва да плати. Но ако пратят детето в дом – плаща държавата. Тогава те взимат парите от държавата, дават част от тях на приемното семейство или дома и запазват останалите пари. Така те могат да балансират бюджета си, като пращат много деца в домове и от това печелят пари”, изтъкна Фардал.

Съдебният лекар, който изследва детето на Емилия Арсенян, е категоричен, че то не е жертва на насилие. „Лекарят каза: Това не е насилие”, твърди майката. Тя показва на снимка малка синина на крачето на детето, когато то е на 2 години и половина. „Може да се удари къде ли не. Това може ли да насилие според вас”, попита тя. Емилия е категорична, че никога не е удряла детето.

Бащата и майката на Миран сега живеят и работят в Германия, защото Торник е задължен от норвежките власти да напусне страната за 5 години. Емилия се връща в Норвегия сама 3 пъти годишно, за да се вижда със сина си за по 4 часа всеки път. И така вече 6 години.

Такъв режим на свиждане е определил съдът с аргумента, че не може да върне детето на майката, която е българска туркиня и на бащата арменец, защото 8-годишният вече Миран говори единствено норвежки език.

На срещите майката общува със сина си с преводач. И междувременно води битка за детето си в съда в Страсбург. Същото правят още много семейства, загубили децата си по различни причини.

„Най-честата причина е, че обвиняват родителите, че не са достатъчно добри родители. Естествено, вие бихте помислили, че отнемането на дете е свързано с насилие, наркотици или психични проблеми на родителите. Но това не са основните причини. Основната причина на социалните е, че като цяло способността на родителите да се грижат за децата си не е достатъчно добра. Например няма достатъчно зрителен контакт, панталоните на децата са изпокъсани, филиите хляб са прекалено дебели – причини, които не са основани нито на научна, нито на експертна оценка”, коментира Руне Фардал.

Емилия разказва, че след като взимат детето ѝ, държавата и приемните родители решават изцяло вместо нея. „Детето не било спокойно. То легнало на земята и плачело и са му дали успокоително. Как може ти без моето разрешение да му дадеш успокоително! Отишли и са оперирали ушите на детето”, обясни Емилия.

След година изтича забраната на бащата Торник да влиза в Норвегия. Тогава той ще се върне там за детето си. Семейството чака Миран вкъщи, а над 24 000 души – норвежци и чужденци, засегнати от действията на службата за закрила на детето събират подписи и средства, за да заведат дело в съда по престъпления срещу човечеството в Хага.

 

По време на разговора в студиото Диана Ковачева заяви, че се е запознала лично с Цветелина Уланд, чиито две деца са настанени в отделни приемни семейства, след раздялата със съпруга ѝ. В понеделник предстои да се проведе среща с различни институции, на която Уланд да даде конкретни документи, за да може българската държава да поиска официално информация във връзка с този казус.

 

Ковачева определи като смущаваща информацията за разделянето на двете деца. „Най-добрият интерес на детето по всички световни и европейски стандарти е братя и сестри да не се разделят. Трябва би следвало да бъде изяснено дали е най-добрият интерес на двете деца да бъдат по този начин травмирани”, отбеляза тя. По думите ѝ трябва да се провери и информацията, че българските паспорти на децата са отнети. „Паспортът не е собственост на лицето, а на държавата. Ако е вярно, това е абсолютно недопустимо”, категорична е Диана Ковачева.

„Философията за закрила на детето в България и Норвегия е много различна и българите, които пътуват, трябва да са наясно с това”. Това каза в предаването „Тази сутрин” по bTV заместникът на националния омбудсман Диана Ковачева след разследването на bTV за български семейства в скандинавската страна, за чиито деца са получени сигнали за насилие.

„При нас традиционно при живи родители най-добрата грижа е в семейството, при родителите, такива са нашите традиции, ние сме много привързани към децата си. Докато в Норвегия се смята, че децата не са собственост на своите родители, а на държавата и тя решава най-добре каква е грижата към тях”, поясни тя.

„Българите, които пътуват в Норвегия, трябва да имат предвид, че там шамарът е инкриминиран. Ситуация, в която вие си позволите да ударите шамар или да издърпате ухо на детето, особено на публично място, моментално ще доведе до реакция от страна на норвежката държава и отнемане на детето”, предупреди Ковачева.

Тя препоръча хората да се информират, защото могат да изпаднат в много неприятна ситуация.

Милена Дянкова, експерт по международна закрила в ДАЗД, също отбеляза, че има културологични различия в сравнение с нашата система и начина, по който отглеждаме децата си в България.

„Ще инициираме консулски консултации, защото за нас е важно да получим информацията и от отсрещната страна. Външното ни министерство ще потърси контакт и с други страни, които имат много подобни открити случаи”, обяви зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев.

Той също подчерта, че Норвегия има много специфични закони за закрила на детето. „Имаме около 10 отворени случая, по които в момента нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме много късно информирани.  За съжаление, често гражданите се обръщат към посолството тогава, когато е много късно и възможностите за реакция от наша страна са силно намалени”, подчерта той.

„Когато съдът се е намесил в която и да е държава, все пак съдът е независим, вече е много трудно да се въздейства. Затова е важно много по-рано да се реагира”, отбеляза и Диана Ковачева.


Източник: БЛИЦ

Коментирай чрез Фейсбук
 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следете ни във Facebook
error: Кражбата на материали от Trg.bg е забранена!