Млада майка беше изправена пред най-трудния избор в живота и избра детето ѝ да умре – правилно ли постъпих, пита се тя?

Една майка от Великобритания е взела най-трудното решение в живота и е направила нещо, което е немислимо за почти всяка майка – помогнала на детето си да умре.

Нанси Фицморис е родена сляпа с хидроцефалия, менингит и септицемия, не можела самостоятелно да ходи, яде и пие. За съжаление, нейното здраве с течение на годините се влошавало, а често нито морфин или кетамин не й помагали в силните болки.

Нейната майка Шарлот знаела, че болката, която търпи това 12-годишно момиче е нещо, което е твърде трудно да се понесе.

Тя вярвала, че дъщеря й заслужава да почива в мир и че трябва да получи право на смърт. Шарлот подала молба в съда, в която изложила защо Нанси би трябвало да получи достойна смърт. Нейната молба подкрепили и бащата на Нанси, както и болницата, в която се намирало момичето.

„Дъщеря ми вече не е моя дъщеря. Тя е само една сянка. Светлината от очите й изчезна, а се настаниха страха и желанието за мир. Сърцето ми се разбива, докато те гледам как се мъчиш „, пишело в молбата.

Нейната молба е била приета моментално, което представлява прецедент, така че това е първият път във Великобритания, в който дете, което диша самостоятелно и не е на уреди за поддръжка, да получи разрешение за смърт.

„Любовта и отдадеността на майката са очевидни. Може би преди няколко години Нанси е имала възможност да се радва на живота, колко толкова. Но сега това не е така„, заяви съдията Кинг. „Детето крещи от болка по цял ден.„

Майката на момичето казва, че един уикенд е бил определящ за вземане на това трудно решение.

„Цял уикенд плачеше от болка. Това ме убиваше, не можех да й помогна, даже и медицинските сестри плачеха от безсилие. Искам само дъщеря ми да умре достойно, докато я държа за ръка.„

Нанси е починала 14 дни след като съдът е взел решението, заобиколена от семейството си.

„Моята Нанси искаше да слуша птиците и децата. Последният ден от живота и е най-трудният ден от моя. Липсва ми моето момиче всеки ден и никога няма да си простя, но знам, че това е най-доброто за нея. Моят живот вече никога няма да бъде същият“- допълни майката.

Как смятате, дали това е било правилното решение?