img

Марги Хранова с трогателна изповед за тежките си проблеми с…

/
/
/
236 Views

Маргарита Хранова не се нуждае от представяне, защото музиката й говори достатъчно красноречиво за нея. Гласът й се откроява сред много други – силен, плътен, звънлив, както и самата тя – искрена, земна и усмихната.

Марги е от онзи тип хора, които не се плашат от гафове – нито на сцената, нито в живота, даже напротив – подхожда към тях с капка лудост, присъща само на истински творец. Всеки път, когато разговарям с нея, тя подава късче от душата си – без грим и без маски. И винаги е болезнено откровена. Този разговор е поредното потвърждение за това, а е и по един много специален повод – на 13 ноември в зала 1 на НДК Марги Хранова ще поднесе истински музикален подарък на своята публика, с което ще отбележи своите невероятни 45 години на сцената!

– 45 години на сцената – внушителна творческа цифра наистина! Има ли нещо по-различно в емоцията около предстоящия концерт на 13 ноември в сравнение с всички до момента през годините?
– Като се замисли човек 45 години наистина са доста, но всъщност не са достатъчни. Винаги, когато човек иска да твори и има сили за това, е ненаситен, прави го още и още, независимо колко години са минали. Най-важното е, че аз искам да продължавам да творя, защото си обичам много работата. Емоцията за предстоящия концерт сега е наистина голяма, не мога да го скрия. Емоции бушуват и за всеки един друг концерт, който съм имала, но в този случай подготовката е доста по-мащабна. Ще представя част от новия си албум, който е двоен – единият диск е със стари популярни песни, а другият – със съвсем нови хитове. Този път имам и много различни гост изпълнители. Те са от формата, в който участвах – „Като две капки вода” – Софи Маринова, Славин Славчев и Боби Захариев, който е и актьор. Иска ми се да бъде интересно и малко по-различно. Те не са изпълнители от моя жанр и интересното е, че ще изпълняват само песните си от „Като две капки вода”, а не от техния личен репертоар. Силно се надявам хората да усетят разликата, защото този концерт няма да прилича на предишните. И все пак е един експеримент от моя страна, наясно съм, че е нож с две остриета – защото тези, които са свикнали с концертите, които правим ние, изпълнителите от това поколение, може и да не останат чак толкова приятно изненадани, да се чудят защо е така, защо с тези изпълнители…

– Но самата ти си сигурна в крайния резултат нали? Или има някакво колебание?
– Вече сме в разгара на подготовката за този концерт и аз съм сигурна, че ще бъде много сполучлив. Просто от време на време разсъждавам по отношение на хората. Предполагам, че когато дойдат в залата, те ще се уверят, че не съм сбъркала и изборът ми е прекрасен. Във формата, в който бях заедно с тези изпълнители, те прекрасно доказаха своите качества, затова ги и поканих. Ще се получи един малък празник!

– Има ли го още стремежа за надграждане в теб в чисто професионален план?
– Ти знаеш, че аз съм човек на действието и динамиката, винаги да вървя напред. Но може би не в смисъла да надграждане, защото обикновено младите правят това. Но пък аз съм надграждала себе си в професионално отношение години наред. Винаги съм се старала да бъда на съответното ниво и може би да – във всяка една нова песен, доколкото ми е възможно, разбира се, гледам да давам нещо повече, нещо различно от себе си.

Обичам да експериментирам в професията си

но не аз, а хората са тези, които трябва да кажат дали ми се получава добре (усмихва се).

– Наскоро приключи поредния сезон на „ВИП брадър”, в който миналата година взе участие и ти. Този път представител на твоето поколение бе Ваня Костова. Успя ли тя да те изненада с нещо в поведението си?
– Едно нещо е сигурно – човек винаги трябва да може да се постави на мястото на другия, независимо каква е ситуацията. Защото никой никога не знае как би реагирал в същата ситуация, особено пък когато е в такава затворена среда, каквато се получава неминуемо в Къщата на „ВИП брадър”. Там всеки ден си задължен да общуваш с конкретни хора, независимо дали в някои моменти имаш нужда от усамотение, от нещо по-различно, да четеш книга, например – все невъзможни неща вътре. В екстремните ситуации, в които бяхме поставени в Къщата, човек трябва да може да бъде преди всичко мъдър и много внимателен. Но това все пак опира и до характер. Колкото до Ваня – с нея се познаваме от участия и мероприятия от насам-натам. Струвало ми се е, че е малко по-особен човек. По-въздържана. В интерес на истината обаче не съм очаквала, че може да реагира чак по този начин, който проследихме сега, при участието й в Къщата. Да не кажа, че е била чак груба и зла, но според мен някак нетактична. Може би се е чувствала и малко обидена. Не знам… Затова казвам, че човек трябва да може да се постави на мястото на другия, защото никога не знае той самият как би реагирал. Не мога да съдя хората за техния характер, защото той започва да се гради още в детството, след което се оформя във времето.

– А твоят характер е от ведрите. Но това достатъчно ли е, за да ги има здравите приятелства с колеги или не съвсем?
– Да, аз действително съм такъв човек. Имам приятелства с абсолютно всички свои колеги. Може би няма такъв, който да излезе и да каже, че с нещо съм го обидила, че съм се държала зле. Това са видели от мен и това ми връщат. Показали са ми, че ме уважават и обичат. Не мисля, че имам врагове между тях. Сега, може да е имало някога някъде някаква професионална завист например, но поне аз не съм разбирала. В крайна сметка

за всеки един човек има място под слънцето

Всеки може да се реализира, стига да желае, да има своята амбиция и нужните качества.

– Понякога понасяме негативи от тези, от които най-малко сме очаквали… Преди години твой колега, може би от завист, пише донос срещу теб, заради който впоследствие получаваш черен печат за Америка…
– Всъщност истината е, че не знам дали този донос е бил от мой колега. Не мога да твърдя такова нещо, но все ми се иска да мисля, че не е направено умишлено. Че е дело на някой друг, по-злонамерен човек, без изобщо да знам с какви подбуди. В крайна сметка човек прави нещо, когато има подбуди, а аз на никого не съм направила лошо. Разни хора, различни характери…

– И все пак какво лошо има в това човек да изкарва пари с честен труд и заради таланта си от концерти в Щатите?!
– Ами, разбира се, какво лошо има в това?! Бяха съвсем нормални ангажименти. Преди години, когато имах тези пътувания до Америка, те съвпадаха с националния ни празник 3 март. Единственият аргумент, който впоследствие дойде от Американското посолство, бе, че не съм имала работна виза и един вид съм правила концерти в противовес с техните закони. А то даже не бяха концерти, по-скоро срещи с българската общност в Америка. Освен това дори е силно казано, че съм печелила пари, защото тогава се събираше един вход за влизане и приходите от него ни се даваха на нас, изпълнителите. Това е. Никакви големи печалби, както се е представяло. Но явно някой все пак ми е завидял или е решил, че съм спечелила кой знае колко пари, което съвсем не беше така. Отминали истории.

– От тогава до днес имала ли си желание да отидеш отново в Америка?
– Не, никакво, ако трябва да бъда откровена. Не съм от този тип хора, които обичат такива космополитни градове, каквито има там – с тези дълги разстояния, които изминаваш, за да си свършиш работата. Европа ми е по-приятна и уютна. Само един път преди около десетина години направихме опит с малкия ми син да отидем в Америка, и то заради една сватба – мой братовчед женеше детето си. Но от посолството не ни пуснаха, а синът ми отказа да пътува без мен.

– Черните печати би трябвало да имат давност?!
– Да, правилно мислиш. Би трябвало, а от моя са минали вече 15 години. Но този човек в Американското посолство, който приличаше малко на хитлерист, каза само: „Forever” („Завинаги”, б.а.) и приключи разговора. Можех да реагирам, но просто нямах желание да се занимавам с адвокати, с дела.

– Но така излиза, че не само ти, но и редица други твои колеги също не би трябвало да могат да пътуват до Щатите – заради аналогични черни печати?!

– Ами да, не бях само аз. Мисля, че Тони Димитрова имаше същия проблем, а също и Данчето Христова по-късно, изобщо кой ли не. Може би някои от колегите са си търсили правата и са ходили при разни висшестоящи, но аз не го направих.
– В същото време, когато изпълнител от твоето поколение се е качвал навремето на руска сцена, там са го носили буквално на ръце..!

– О, да, точно така. Наистина ни носеха на ръце. От Русия имаме само хубави творчески спомени. Първото ни турне беше през 1971-ва заедно с Бисер Киров, ние тогава още бяхме трио „Обектив”. След това през ’75-а направихме и невероятно турне в целия Съветски съюз с Емил Димитров.

Беше нещо уникално. Той беше такава невероятна звезда

Залите бяха препълнени с хора. Всички ставаха на крака. Наистина невероятно! Няколко години след това аз имах и самостоятелно турне там. Ходили сме много пъти и действително руската публика е уникална. Те ценят изкуството, ценят си артистите.

– А съхранило ли се е според теб това отношение към изпълнителите от твоето поколение и в съвременна Русия?
– Мисля, че да. Те не забравят онези, които са обичали някога, колкото и години да минават. Въпреки че техните изпълнители сега скочиха наистина много нагоре в музикално отношение. Имат повече възможности за реализация, огромна държава са. Не е като тук, в България, където за нас, изпълнителите, има няколко града, в които можем да направим по-голям концерт, защото останалите са малки и бедни за съжаление. В Русия е друга историята. Там, когато хората ходят на концерти, за тях е своеобразен празник. Обличат си новите дрехи, готови са да си дадат и последните пари. В концерта пък винаги има пауза, за да могат хората да обменят емоции, да си поговорят, да си купят нещо за пиене. Изобщо невероятни традиции по отношение на изкуството.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Източник: БЛИЦ

Коментирай чрез Фейсбук
loading...
 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следете ни във Facebook
error: Кражбата на материали от Trg.bg е забранена!