Майката на Дарина, която Викторио уби заедно с малката Никол, изригна: Бясна съм на…

Това ли са им спешните мерки за справяне с домашното насилие! Къде са разписани процедурите по незабавна защита и ограничителна заповед? Ще ви кажа, няма ги, защото ще лъсне истината , че има хиляди пропуски точно там! За мен това е арогантност, лицемерие и безочие !“.

А ето и какво пише във въпросната статия на МВР (от ТРГ я публикуваме без редакторска намеса):

Как да бъдем полезни на човек, пострадал от домашно насилие. Да бъдем разбиращи. Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да ѝ покажем, че сме на нейна страна.

Да ѝ покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални. Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него.

Да не я притискаме да взима бързи решения. Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да ѝ обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира. Да ѝ помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва.

Не трябва да й казваме, че е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.

Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо, както за собственото ѝ психично здраве, така и за нормалното израстване на децата ѝ. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.

Трябва да уважим потребността ѝ да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това. Да ѝ помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона.

Разкажете ѝ за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива. В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.

Какво бихме могли да ѝ кажем?

Изразявайте ясни и кратки послания, като например: Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него. Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение. Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът. Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение. Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието. Жертвата не е сама с проблема си. Насилието не е загуба на контрол.

Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите. Насилието носи травматични последствия за децата. Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е нарушение. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие. Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във вземането на по-смели