img

Господарите, а поне две добри думи за Вучков?

/
/
/
193 Views

Професорът би оценил масовите реакции след смъртта му – в социалните мрежи и по форумите. От тях личи, че дори да е страдал от високо самочувствие, то все пак не се е разминавало с високото одобрение, което има към него. А може би има нещо символично в това, че Вучков си замина тъкмо в Деня на независимостта – беше напълно независим човек и ако нещо ми пречи да напиша „един от малкото“, то е, че се чудя дали в крайна сметка не е бил просто единственият.

Не ми се ще да бъда заядлив, но все пак нещо прави впечатление. Големият липсващ във всичко, което се говори в момента за него, са Господари на ефира. Предаването не съществува в ефир, но има активна страница във Facebook, активни в социалните мрежи разпознаваеми фигури, продуценти, репортери, всякакви. Обаче 12 и повече часа след смъртта на най-популярния им герой, никой от там не е казал нищо. От време на време някои потребители забелязват същото и питат в коментари дали някой там няма да обели две шибани думи за професора. Но вместо това в страницата се качват клипове как жена яде гъби за миене на чинии с аромат на лимон. Изглежда според Господарите продължаваме да живеем в онзи забавен свят на ентъртейнмънта и нищо не може да ни отклони от него. А и постоянно получавам спонсорирани връзки за Забраненото шоу на Рачков. Сигурен съм, че е много забавно, особено за хората, чието разбиране за хумор все още не се е отдалечило твърде далеч от епохата на подхлъзването върху бананова кора.

Но остави това. С Вучков съществува един колосален проблем, който никой от продуцентите, които трупаха рейтинг и пари през годините на гърба му, няма да има смелостта да признае. И той е, че тъкмо заради Господарите страшно много хора години наред живяха с мисълта, че бай Юлиан е клоун, изветрял дъртофелник, маргинал от кабеларките, който се нуждае от логопед, психиатър и санитар. Но вероятно не съм бил единственият, който е преминал през немалка изненада. Тази изненада настъпваше винаги, когато първоначално онова, което си виждал от него, бяха фрагментираните смешки от света на бързия монтаж, пискливия смях, напомпания водещ, фалцетното лигавене, евтините лафове и дребнавото заяждане. След това по случайност все пак бе възможно да попаднеш на предаването му. Където първоначалната усмивка доста бързо изчезваше и ставаше възможно просто два часа да следиш с полемичен интерес това, което казва и да разбираш добре защо казва на режисьора, че рекламите ще почакат, понеже трябва да си довърши мисълта и толкоз. Това въобще не беше смешно – хехе, колко е изкукал дъртият. Имаш мисъл, искаш да я довършиш – давай и толкоз. Да се оправят.

Нека кажа: безброй са изтренираните в премерен и равен глас водещи, чиято основна задача е да овладеят и сантимента си, и мисълта си, за да „стоят добре на екран“ и безпроблемно да продължат да преподписват лукративните си договори. Това може да има много общо с идеята за кариера, но няма много общо с идеята за свобода: а Вучков бе немислимо, брутално свободен човек. Едва ли ще ви се занимава, понеже 5 минутно забавно клипче в YouTube с него носи неимоверно по-големи ползи за настроението, отколкото двучасов разгром на политическия елит в неприветливата и зле декорирана среда на студиата му през годините. Ясно е: живеем в поколението на петминутките на забавлението. Но това беше просто хумор за надменни наивници и то подло подменящ ролята и усилията му.

Сега, по повод смъртта му, постоянно върви думата „колоритен“. Смея да твърдя – безумна. „Колоритен“ бе тъкмо образът, създаван манипулативно от Господари на ефира повече от десетилетие. Всъщност бе съвсем адекватен, добре информиран, следеше по-добре събитията от много по-обиграни журналисти и най-важното: знаеше как да ги интерпретира. В хлъзгавия свят на всички гледни точки разбираше, че това е импотентно занимание за медийни отличници с отразяващи функции и хладен, но и гладък ум. Изпитваше истинско вълнение от работата си и знаеше, че тя се прави от едната чест, едната гордост, прави се така, както се стои на страж. Като те махнат – махнат. От него идваха толкова справедливи и мощни критики срещу политици, че дори идеята за цензура започваше да става невъзможна: като цензурираш нещо се хващаш там за една реплика, която си се изтървал, а не за това, че два часа си откачал и си пребил всички от Борисов до селски кмет. Върви го цензурирай. И една десета от казаното от него да бе произнесено в някоя от реномираните телевизии, водещият щеше да изхвърчи и то с крайно учудване за детската му смелост, която щеше да се обобщи с въпроса: „Ти нормален ли си?!“.

Беше нормален, разбира се. Може да е бил и най-нормалният от всички. Което винаги е смешно: от Дон Кихот насам е смешно.

Но докато пиша това от Господарите току-що публикуваха клипче, озаглавено така:

Момче на 12 години открадна кредитната карта на родителите си и замина на почивка в Бали.

Разбирам, че е възможно продуцентите да са тъкмо там. С кредитната карта на свободата може да отидеш навсякъде.

Автор: Райко Байчев

Източник: Актуално

Коментирай чрез Фейсбук

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text
Следете ни във Facebook