Ад е да си стар, болен и сам в България – историята, която потресе всички

Никоя институция не желае да подслони 78-годишен бездомник

Адът да си стар, болен и безпомощен преживява 78-годишният Тефик Хасанов от търговищкото село Преселец. Намираме го потънал в собствените му нечистотии във вонящо стайче в стопанския двор на селото. Приютил се там, чакайки Господ да си го прибере и да го отърве от мъките. Сигнала за поредната трагедия ни подаде шефът на базата на Електромонтажното управление в съседство Исмаил Насуф, който се видял в чудо какво да прави със стареца.

„Елате, моля ви, човек е това. Не може да се движи, а вече и да се храни. Ще умре в студа сам-самичък на света.

И Спешна помощ ни го върна, нищо че е с рани по краката“, примоли се Насуф. Разказва, че дядо Тефик не бил съвсем с ума си, но не създавал проблеми. Допреди няколко години бил пазач в стопанския двор и се настанил там. Бащината му къща се срутвала и била опасна. Преди две години починал брат му и нямал други близки. „Като падна предният сняг, дойдох да го търся. Нямаше дири отпред, а прозорецът – широко отворен. Беше се завил в парцали и реших, че е умрял. В стаята печка няма, а той – с окъсани дрехи и бос. Потънал в изпражнения и урина. Не може да върви, а краката му сини и в рани“, разказва Насуф. Тогава извикали линейка от Търговище. Екипът не посмял да влезе в коптора. Няколко часа по-късно им се обадили да намерят кола и да ходят да си го приберат от болницата.

„Донесох дрехи от къщи да го облечем. Една жена намери юрган да го завиваме. Кметът пък докара печка и дръвца. Прати едно момче от временната заетост да идва да му я пали, ама то печката иска поддържане цял ден. Като минем, тя загаснала. Нашият шеф пък нареди да му носим от храната на работниците, но той вече не може и да се храни сам. Страх ме е, че в студа ще умре. Като падне голям сняг в неделя, и както е извън селото, кой ще го наглежда“, изрежда грижите на селото Насуф и настоява, че старецът трябва да се настани в дом. Казвал това пред предишния кмет, а и пред сегашния, но накрая решил да търси медиите.

На нашия сигнал веднага пристига екип от „Социално подпомагане“ в Търговище.

И служителите са потресени от мизерията и вонята в коптора, но безпомощно вдигат ръце, че в момента нямат достъп до пари. И памперси не можели да му купят, а до отпускането на еднократна помощ щяло да мине поне месец.

Процедурата за настаняване в дом за възрастни пък била дълга. „Временното решение е човек на подпомагане от селото да се грижи за него. Места в домовете за възрастни трудно се намират. Нямаме кризисен център за такива хора, няма възможност и за личен асистент“, изрежда социалният работник Бисер Тодоров.

На репликата ни, че не може да възлагаме отговорност за нечий живот на случаен човек, вдигат рамене.

Решаваме пак да викаме Спешна помощ, защото от нечистотиите и залежаването по краката на дядото има рани, които ще се инфектират и ще си отиде от тях. В това време идва и кметът Аптула Аптула и пита какво ще прави, като не го искат в болница и му го върнат пак от Търговище. „Предния път ходих с моята кола да го прибирам. Не мога денонощно да стоя аз да се грижа за дядото. Какво да правим“, потресено пита той. Чуди се защо му е било да се връща от гурбет в чужбина и да му белее главата у дома. И ние му се чудим.

Един от социалните работници разказва, че има близка, която гледа стари хора в Италия. „Там е друго. Имаш осигуровки, лекарствата без пари. Докторът идва в дома на възрастния да го прегледа. И фризьорът му отива на крака. Ма там е Италия, а тука…. А колко старци останаха сами. Децата им зад граница или по големите градове“, безпомощно въздиша служителят.

Социалните звънят на тел. 112 и обясняват случая. Не спестяват, че на мястото има журналисти. Линейката идва. Фелдшерът Радослав Георгиев стреснато се обръща на прага: „Тука е кошмарно, как живее този човек“, и пристъпва във вонята и мизерията. Показват му раните на дядото, който вече съвсем се е объркал от влизащите през няколко минути чужди хора и безпомощно издава нечленоразделни звуци. Разказваме на фелдшера за предишното идване и връщане на колегите му, а той примирено въздъхва, че като няма кой да придружи неподвижниячовек, можело и да го върнат.

Потвърждава, че старецът е заплашен от инфекция, и уверява, че ще направи възможното да го вземат в болницата и да го лекуват. Качват дядото, който гледа уплашено и се опитва да се хване за нещо, за да не падне от носилката. Пращат с него мъжа от подпомагането, който му пали печката. Линейката тръгва. Социалните си отдъхват, че имат няколко дни време да търсят дом за настаняване на стареца.

„Ако не бяхте дошли, така щеше да си остане тук и да го намерим умрял тези дни. Не знам как оцеля досега“, благодари Насуф.

Не върнаха дядо Тефик. Взеха го да го лекуват, уверява ни кметът. Социалните му търсят дом с денонощни грижи.

Това е за дядо Тефик. Като него са още много – болни, стари, сами в държава, в която трудно виждаш държавата.

По материали на в. Труд