30 години след падането на комунизма: Свободни, но недоволни

Преди 30 години, на 10 ноември 1989 г., бе свален от власт комунистическият лидер Тодор Живков, генерален секретар на БКП, несменяем управник на България в продължение на 35 г. Така у нас започват драстичните политически и икономически промени – от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика, както и в целия Източен блок, припомня trg.

Главоломните промени настъпват с еуфория. Милионни привърженици на новосформирания СДС заливат големите градове със сини знамена. Пловдив не прави изключение, макар че има известно ослушване. С малко закъснение и в града под тепетата започват митинги с призиви за промяна. Първият е на площад „Централен“ с оратори дисиденти.

Последват години на недоимък, презапасяване с консерви, празни магазини. Още се помнят опашките за кренвирши и хляб, за които пловдивчани се редят от три часа през нощта. Въпреки нажежените политически страсти под тепетата не се стига до насилие.

Промените обаче се оказаха по-трудни, продължителни и болезнени, но пък отрезвяващи. Огромни капитали бяха източени зад граница. Милиарди изтекоха в банките, чийто масов фалит замете следите. С откраднатите пари бяха изкупени огромни държавни активи.

Беше провокирана хипер инфлация.

Нереализираната лустрация позволи на висшата номенклатура от бившата БКП и спецслужбите да станат част от новите елити.

Днес границите са отворени, но си оставаме най-бедната страна в ЕС, а над два милиона българи живеят в чужбина. Това дава основание на някои за носталгия по соца, когато хлябът беше 15 стотинки.

И все пак три десетилетия след старта на голямата промяна България е много по-добро място за живеене, нормална европейска страна, член на най-голямата икономическа общност ЕС и на най-голямата и надеждна система за сигурност – НАТО.

След три фалита по време на комунизма вече сме догонили наполовина средния евростандарт, реалният доход на глава от населението е тройно по-висок от този в началото на прехода, а ръстът на БВП надминава 100 милиарда лева, което е близо три пъти повече, отколкото през 1989 г., когато външният ни дълг е над 10 млрд. долара.

Преходът ни научи, че всяка промяна към добро изисква огромни усилия, обединение, трудни избори и отговорност за грешките.

Снимка: Иван Коджабашев

Източник: Марица