23-годишен шампион качи на стоп баба Райна, а това, което тя му разказа, го остави безмълвен

Това, което ще прочетете, ще ви разтърси дълбоко. Това е историята на баба Райна, една от хилядите български пенсионери, оставени „немили – недраги“ на доизживяване в родината ни.

История, разказана в социалните мрежи от 23-годишния Илиян от Благоевград, спортист и шампион по таекуондо, видя ТРГ.

„Днес беше един от малкото дни, в които се почувствах наистина жив – започва разказа си младежът. – Запознах се с баба Райна, на 71 години. Качих я на стоп. Бяхме с приятели до с. Бучино, на 10-15 километра от Благоевград. На връщане я видях – с една раница, обърна се и помаха. Естествено спрях! Започнахме да приказваме и тя ми разказа живота си. Имала мъж, много го обичала, но умрял преди седем години. Останала с двама сина, единият не я слушал, другият бил златен.

Но се разболял от нерви. И вече не се движи от кръста надолу. „Гние в леглото“, така ми каза баба Райна

След като се разболял жена му го изгонила в гаража, и се качила в апартамента с друг мъж. До този момент беше силна, но вече виждах сълзите в очите и, усещах ги и в гласа и.

„Всеки ден слизам храня сина си, обличам се, ходя на градината и пак се качвам, не се предавам, напред с главата срещу живота„.

Карах, гледах, слушах, не знаех къде се намирам. 20 минути, пък не ги усетих. Попитах я как ще се прибере.

Ходила до с. Бело поле с автобус, а оттам с такси. Но това било вчера, днес нямала пари за такси и затова щяла да ходи пеша. Трябвало да пести и за закуски – за сина си. Оставих пред тях, а тя ми каза:

„Обичам те, сине, като внук те обичам!“.

Как може, как така нашата държава се отнася по подобен начин с тези хора? Те са ни създали, те са ни отгледали! 200 лева пенсия – какво по напред да стори? Срамувам се, беше ме срам да погледна баба Райна в очите. Днес аз я доведох до града да нахрани сина си – жив труп… И ѝ дадох пари за такси, за да се върне, въпросът е утре кой ще го направи?“.

Източник: HotKafe.com [kkstarratings]